Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка, работеща на морето: Това е истината, мога да ви кажа защо туристите бягат
  • Новини

Нашенка, работеща на морето: Това е истината, мога да ви кажа защо туристите бягат

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
astttttsqrqrwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пловдивчанка, дълги години работеща през летните месеци по нашето Черноморие се свърза, за да сподели своята гледна точка за проблемите там. От електронното издание са публикували мнението й без редакторска намеса:

„Здравейте! Напоследък е доста актуална темата, свързана с отлива на туристи. Дори не зная откъде да започна. От немалко години съм в тази сфера и трябва да ви кажа, че нещата сякаш се въртят в омагьосан кръг.

Родните „бизнесмени“ (неслучайно ги слагам в кавички) сами са си виновни за това положение. Плащат на персонала си толкова мизерни пари, че дори не ми се коментира. 600-800 лева.

При положение, че работата е сезонна, което предполага по-високо от средното възнаграждение, защото горе-долу работиш 3 месеца.

Това от своя страна води до огромно текучество – хората напускат дори по средата на сезона, защото вече им е писнало да бъдат мачкани и експлоатирани.

Новите, които ги заместват, съответно нямат нужната подготовка, качеството пада и туристите започват да недоволстват. Стигна се дотам да внасяме работници от Украйна и Молдова, които дори не говорят български.

В заведенията картинката също не е особено розова – доста скъпи цени, а обслужването е под всякаква критика – нацупени сервитьорки, които все едно искат да те изгонят от ресторанта, а не да спечелят пари.

Контрастът с Гърция е безкраен – там едва ли не ще ти стане неудобно, че те гледат като писано яйце. А тук – никакво отношение и доста съмнително качество. А накрая сметката – голяма.

Затова не трябва да се учудваме на все по-честите новини за опашки на „Маказа“ и на ГКПП „Кулата“… Преди години бяха изключително силни заради проблемите на Турция, Египет и други традиционно силни морски дестинации.

Това бе и шансът ни да заемем добри позиции на пазара. Но не би. Родният бизнес превърна морето ни в евтина дестинация за съмнителни чужди туристи, които се наливат с евтин алкохол, понякога малтретират персонала на хотела, в който са отседнали.

По този начин разнасят лоша слава на курортите ни. Ден година храни – това вероятно е водещият принцип по нашето море през лятото. Той обаче просто е криворазбран. Така няма как да стане, мили български олигарси, които искате с минимум инвестиции да имате максимални печалби.

Или трябва да промените манталитета си и да се научите да предлагате добра услуга, или през лятото на скъпите сенки и шезлонги ще се излягате единствено вие и вашите семейства…“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масово купуват къщи по селата: Какво търсят и колко плащат
Next: Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.