Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка, работеща на морето: Това е истината, мога да ви кажа защо туристите бягат
  • Новини

Нашенка, работеща на морето: Това е истината, мога да ви кажа защо туристите бягат

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
astttttsqrqrwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пловдивчанка, дълги години работеща през летните месеци по нашето Черноморие се свърза, за да сподели своята гледна точка за проблемите там. От електронното издание са публикували мнението й без редакторска намеса:

„Здравейте! Напоследък е доста актуална темата, свързана с отлива на туристи. Дори не зная откъде да започна. От немалко години съм в тази сфера и трябва да ви кажа, че нещата сякаш се въртят в омагьосан кръг.

Родните „бизнесмени“ (неслучайно ги слагам в кавички) сами са си виновни за това положение. Плащат на персонала си толкова мизерни пари, че дори не ми се коментира. 600-800 лева.

При положение, че работата е сезонна, което предполага по-високо от средното възнаграждение, защото горе-долу работиш 3 месеца.

Това от своя страна води до огромно текучество – хората напускат дори по средата на сезона, защото вече им е писнало да бъдат мачкани и експлоатирани.

Новите, които ги заместват, съответно нямат нужната подготовка, качеството пада и туристите започват да недоволстват. Стигна се дотам да внасяме работници от Украйна и Молдова, които дори не говорят български.

В заведенията картинката също не е особено розова – доста скъпи цени, а обслужването е под всякаква критика – нацупени сервитьорки, които все едно искат да те изгонят от ресторанта, а не да спечелят пари.

Контрастът с Гърция е безкраен – там едва ли не ще ти стане неудобно, че те гледат като писано яйце. А тук – никакво отношение и доста съмнително качество. А накрая сметката – голяма.

Затова не трябва да се учудваме на все по-честите новини за опашки на „Маказа“ и на ГКПП „Кулата“… Преди години бяха изключително силни заради проблемите на Турция, Египет и други традиционно силни морски дестинации.

Това бе и шансът ни да заемем добри позиции на пазара. Но не би. Родният бизнес превърна морето ни в евтина дестинация за съмнителни чужди туристи, които се наливат с евтин алкохол, понякога малтретират персонала на хотела, в който са отседнали.

По този начин разнасят лоша слава на курортите ни. Ден година храни – това вероятно е водещият принцип по нашето море през лятото. Той обаче просто е криворазбран. Така няма как да стане, мили български олигарси, които искате с минимум инвестиции да имате максимални печалби.

Или трябва да промените манталитета си и да се научите да предлагате добра услуга, или през лятото на скъпите сенки и шезлонги ще се излягате единствено вие и вашите семейства…“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масово купуват къщи по селата: Какво търсят и колко плащат
Next: Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.