Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от Игнатиев: Съмнения за убийство! Мултимилионерът Иван загина при супер съмнителни обстоятелства
  • Новини

На живо от Игнатиев: Съмнения за убийство! Мултимилионерът Иван загина при супер съмнителни обстоятелства

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
picaoasohoasha.jpg

КРДВ

Още един руски топ мениджър загина при трагичен инцидент.

Управляващият директор на авиационната индустрия на Корпорацията за развитие на Далечния Изток и Арктика (КРДВ) Иван Печорин на 39 години е починал, съобщава сайтът на корпорацията. През февруари тази година внезапно на 43 години от инсулт почина и Игор Носов генералният директор на компанията, която е определена от правителството на Русия да управлява Далечния Изток и Арктика.

В съобщението се казва, че на 12 септември стана известно за „трагичната смърт“ на Печорин, който е роден през 1983 година.

Не изпускай тези оферти:

Смъртта на Иван е непоправима загуба за приятели и колеги, голяма загуба за корпорацията. Поднасяме нашите искрени съболезнования на семейството и приятелите, допълват от КРДВ.

Според вестник „Комсомолская правда Далечен Изток“, позовавайки се на администрацията на Владивосток, Печорин е починал на 10 септември, след като паднал от борда на лодка във водите на руския остров, близо до нос Игнатиев.

През февруари почина генералният директор на КРДВ Игор Носов. Един от познатите на Носов каза пред RBC, че изпълнителният директор на корпорацията е получил инсулт, бил е откаран в реанимация, но не е бил спасен. Игор Носов беше само на 43 години.

Игор Носов, кадър ТАСС

Компанията е определена от правителството на Руската федерация да изпълнява функциите по управление на териториите с напреднало социално-икономическо развитие, свободното пристанище Владивосток, Арктическата зона на Руската федерация и специалния административен район на остров Руски.

Това е поредната загадъчна смърт при странни обстоятелства на топ мениджъри в Русия – за по-малко от година вече са мъртви осем руски милиардери. 5-има от тях от „Газпром“ и един от „Лукойл“, все при различни „трагични“ обстоятелства. Част от инцидентите бяха обявени от руските власти за самоубийство, припомня в-к „24 часа“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова изчезна
Next: След смъртта на баба – изненада: Уилям изневиделица стана милиардер

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.