Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На какви ли ни правят?! Вчера това беше 4 лева, а днес с червен етикет на промоция вече е 4,69
  • Новини

На какви ли ни правят?! Вчера това беше 4 лева, а днес с червен етикет на промоция вече е 4,69

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
sfgaskfjasidsaodaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За 8 дни Комисията за защита на потребителите е установила 370 нарушения от 350 проверки. Целта им е да спрат изкуственото завишаване на цените на някои от основните хранителни продукти, информира България Он Еър.

Около 150 са нелоялните търговски практики при големи търговци. Най-голямата възможна глоба според закона е 50 хиляди лева. От комисията са установили практики, които подвеждат потребителите при пазаруването – например промоция “Плащаш 2, получаваш 3”.

Проверките са насочени предимно към големите търговци, защото те могат да изкривят пазара и да въвлекат всички останали.

На фона на тези проверки – цените на някои храни продължават да растат – килограм краставици вече струва колкото свинско месо на промоция – близо 8 лева, едно яйце – 80 стотинки, като цената на дребно и едро при тях е почти 50%.

На пазара се появиха и домати на бройка – по 3,50 единият, ябълките също продължават да поскъпват – вече с близо 80%.

Людмила е пенсионер, а заради ниските доходи ѝ се налага да пазарува от големите хранителни вериги заради промоциите.

“Има нелоялна практика. Предишният ден продуктът е на 4 лева, а на следващия ден се слага червен етикет на 4,69 лв. Ние луди ли сме, какви сме? Няма да купуваме”, сподели тя.

Нарушенията, които са установили експертите от Комисията за защита на потребителите, са повече от броя направени проверки. Под мониторинг за последните 8 дни са не само големи търговски обекти, но и локални вериги в различни райони на страната.

“Най-често това е стоката, на която ѝ се предават качества – Големите реклами като “Произведено в България”, или “Изберете българското”, но всъщност стоките не са български. Друг вид нелоялна търговска практика е продаването на пресни продукти, като месо и риба, а те изобщо не са пресни и са си замразени”, коментира Ангел Джалев от Комисията за защита на потребителите.

А хората споделят, че нелоялните практики на търговците са ежедневие.

“Когато пише, че е на промоция – на касата излиза, че не е точно така, но веднага си го оправят”, допълни друга пазаруваща.

Проверките от Комисията за защита на потребителите в магазините ще продължат до края на месец март.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пам Велидис е неузнаваема след Ергенът – ударно се промени и е по-красива от всякога!
Next: Жена отиде по спешност в ИСУЛ и повече не се върна, близките обвиняват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.