Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пам Велидис е неузнаваема след Ергенът – ударно се промени и е по-красива от всякога!
  • Новини

Пам Велидис е неузнаваема след Ергенът – ударно се промени и е по-красива от всякога!

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
opasamdamsdoasdpasd.png

Една от най-интересните участнички в “ Ергенът “ тази година е пухкавелката Пам Велидис . Тя определено не се вписва в стереотипите на „златотърсачката“ в подобен род предавания и сякаш именно заради това се превърна в топ звезда в предаването.

А реакциите на хората са нищо друго освен… позитивни. Всичко това е топ, защото агресорите в шоуто този път получават отношението, което заслушават, пишат в нета потребители.

Есеистката не се притеснява от критика и хейт, защото е свикнала с негативното отношение. В Instagram обаче новата риалити звезда е залята от позитивна вълна, а последователите ѝ се увеличават с всеки изминал ден.

На този етап е рано да се каже колко напред ще стигне Пам в „Ергенът“, но едно е повече от сигурно – авторката е преобразена след края на шоуто.

В Instagram Веледис разкри, че е отслабнала с 10 кг след края на предаването. „Действително съм с 10 кг по-слаба и съм направила много мускулна маса. Тренирах месеци наред преди да започнат снимките за предаването, не спирам и до днес.“, споделя Пам.

Пам Велидис слаба

Веледис спортура 5 пъти седмично във фитнес зала, защото иска да е здрава и силна, а не защото я дразнят коментарите на хората.

Преди години в интервю за „Майко мила“, Пам е споделила, че не се срамува да облича секси и предизвикателни дрехи. Не се притеснява от тялото си, макар да е получавала неодобрителни погледи и коментари.

Пам Велидис фитнес

„За годините си съм минала през доста версии на себе си, някои заради други хора около мен, но останах тази, която съм. Имам стрии, имам целулит, но се счупвам да ходя на зумба, йога и таебо, не за да свалям килограми, а за да сваля тежестта на различните енергии, натрупани през деня. Не гася лампата, когато правя секс. Има мъже, които го правят, мислейки си, че се притеснявам. Благодаря им, но не е така…“, е споделила през 2018 г. Пам, когато е на 28 години.

„Сексът за мен е обмяна на енергия и изкуство. Да изпиташ нещо с определен човек, каквото не би могъл с никой друг“, казва още в интервюто си Пам.

Continue Reading

Previous: Поклон! Напусна ни една от най-големите футболни легенди за всички времена
Next: На какви ли ни правят?! Вчера това беше 4 лева, а днес с червен етикет на промоция вече е 4,69

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.