Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Напусна ни една от най-големите футболни легенди за всички времена
  • Новини

Поклон! Напусна ни една от най-големите футболни легенди за всички времена

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
ssvsvaskdasyaoskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Световният футбол се прости с една от големите се легенди. На 89-годишна възраст почина легендарният френски нападател Жюст Фонтен.

Той държи рекорда за най-много голове отбелязани в рамките на едно световно първенство – отбелязвайки 13 попадения на Мондиал’58 в Швеция, когато Франция достига полуфиналите за първи път в историята си.

Фонтен е един от най-успешните реализатори на националния отбор на Франция, отбелязвайки 30 гола в 21 мача за „петлите“. Постижението му от 13 попадения на световното първенство в Швеция остава недостижимо и до днес и много трудно някога ще бъде подобрено.

Въпреки че е участвал само на един мондиал и е изиграл едва шест срещи, само трима футболисти имат повече голове от него на световни финали – германците Мирослав Клозе (16) и Герд Мюлер (13), както и бразилецът Роналдо (15). Лионел Меси също има 13 попадения, но от пет участия на световно първенство.

Планетарният шампионат в Швеция ще се почни винаги с появата на 17-годишния Пеле, които вдъхновява Бразилия за победата с 5:2 над Швеция на финала, вкарвайки хеттрик. Първенството е и триумф на самия Фонтен, който бележи четири попадения за Франция при победата с 6:2 над ФРГ в мача за третото място.

Така нападателят на „петлите“ завършва с впечатляващото постижение от поне един вкаран гол във всеки мач на французите на мондиала. Фонтен е част от знаменит нападател тризъбец на Франция, включващ Роже Пиантони и Реймон Копа, но самият той отива на световното първенство благодарение на контузиите на Тадеуш Чисовски и Рене Блиар.

Фонтен е роден на 18 август 1933 г. в Маракеш в тогавашния френски протекторат Мароко. Баща му е французин, а майка му е испанка. Посещава училище в Казабланка и именно там започва професионалната си футболна кариера. През 1953 г. преминава във френския Ница, където в продължение на три години съвместява футбола с военната си служба. В първия си сезон в Ница печели националната купа, а през 1956 г. става шампион на страната.

Веднага след спечелването на титлата е привлечен в Реймс – един от най-силните отбори в Европа по това време, който тъкмо е загубил от Реал (Мадрид) с 3:4 в първия финал за КЕШ. „Белият балет“ взима звездата на французите Реймон Копа и Фонтен трябва да стане негов заместник.

Като играч на Реймс Жюст Фонтен става трикратен шампион и веднъж взима купата на Франция. Участва и във финала на КЕШ през 1959 г., когато тимът му отново губи от Реал (Мадрид), но този път с 0:2. През въпросния сезон на турнира нападателят бележи 10 гола. Най-успешна за него си остава 1958 г., когато с Реймс печели дубъл и вкарва 34 попадения, а след това блесва на световното първенство.

През 1962 г., едва на 28-годишна възраст, Жюст Фонтен прекратява кариерата си, клед като през последните две години истински страда на терена след претърпяна двойна фрактура на крака. След това става треньор и през 1967 г. е начело на националния отбор на Франция в две контроли, като претърпява загуби и в двете.

Престоят му в ПСЖ е значително по-успешен, извеждайки парижани до класиране в елита през 1974 г. След това води и Тулуза Кариерата му във футбола приключва там, където е започнала – в Мароко. Като извежда националния отбор до третото място в Купата на африканските нации през 1980 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо лекарите препоръчват да спим на лявата страна – 6 причини да го правите редовно?
Next: Пам Велидис е неузнаваема след Ергенът – ударно се промени и е по-красива от всякога!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.