Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На морето: Румен Овчаров вдигна по-голям сарай от този на Доган
  • Новини

На морето: Румен Овчаров вдигна по-голям сарай от този на Доган

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
hfghjgjtfyjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Имението му е в Бяла и струва милиони 

Морска хасиенда на първа линия до морето си е построил Румен Овчаров. Бившият министър на енергетиката е горд собственик на 5-етажна вила, приличаща досущ на хотел, която се намира на Северното Черноморие, в курорта Бяла.

Масивната постройка, която имитира възрожденската архитектура в Стария Пловдив и Копривщица, се извисява на скала буквално на метри от плажната ивица. Овчаров и семейството му имат достъп до брега директно от двора си благодарение на стълбище, което води до пясъчния плаж.

Мащабната инвестиция е глътнала сериозна сума, а според експерти по недвижими имоти къщата на социалиста към днешна дата струва няколко милиона евро, пише вестник Ретро.

В имота на бившия министър гостуват и двете му дъщери заедно с внуците му. По-малката Теодора го дари с внучка през 2021 г. Тя бе кандидат за депутат в листите на БСП няколко пъти, включително докато бе в напреднала бременност, но не успя да се класира за място в нито един парламент. Теодора отдавна е нагазила в политиката, а от 2020 г., едва 30-годишна, стана част от НС на БСП редом със своя баща, който е сред най-утвърдените имена в червената партия. Преди това тя работеше в международния отдел на „Позитано“ 20 и бе съветник на евродепутата Петър Витанов след европейските избори през 2019-а.

Теодора и съпругът ѝ Валентин, които се венчаха през лятото на 2019 г. на частен гръцки плаж на полуостров Халкидики, живеят отделно от родителите ѝ, които обитават огромна вила в близкото до София село Саранци, когато не са в морското си имение.

Кака ѝ Яна пък вече има богат опит в родителството и е майка на цели 3 дечица. Тя дари бившия енергиен министър с двама внуци и една внучка. Най-големият от тях – Адриан, вече е тийнейджър. На него ексминистърът е предал и част от любимите си хобита – планинарството и гъбарството.

По-голямата дъщеря на Овчаров също има солидно образование и е икономист по професия, а преди години пък залитна към музикалния бранш. За известно време тя се подвизаваше като певица и дори записа дует с кубинеца Алфредо Торес.

В Бяла семейство Овчарови се изявяват и като екоактивисти. Малката щерка на бившия министър е споделила в социалните мрежи, че редовно почистват плажната ивица от боклуците, които недобросъвестни туристи зарязват след себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Големият кръст ще се появи на небето: наближава най-важният ден в годината
Next: Новият Ерген е богаташ с над 20 милиона в джоба

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.