Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот
  • Новини

Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
vqwtqwtasgsdgsd.png

Невероятна драма и втори живот за наша топ певица, за които тя самата разказва!

На косъм от смъртта се разминава Кристина Димитрова при потопа в Гърция.

Знаменитата певица и приятелите й тъкмо минават с джипа си по мост, който след няколко минути пропада.

„Преминахме през ада“, казва Димитрова, след като едва се измъкна от наводненията в Гърция, „Аз не съм от оплакващите се хора. Напротив – справям се, но това наводнение беше най-страшното нещо в живота ми. Все пак се отървахме сравнително леко, защото много българи все още бедстват и не знаят кога ще успеят да се върнат в родината“, добавя изпълнителката.

Певицата е била на едно от най-уязвимите за наводнение места – Афисос.

То се намира между планината и морето. На 5-и сутринта всички там се събудили от страхотен тътен. „Вода, много бурна и страшна прииждаше от планината. Всички улици се бяха превърнали в реки. Беше много страшно“, разказва развълнувано Димитрова.

Всички решили бързо да си съберат багажа и да избягат. Кристина все още се пита кое е било по-доброто решение – да останат или да тръгнат. „Пътувахме около 10 километра във вода около 50 сантиметра, с наноси и кал. След това една приливна вълна ни удари, покри ни и колата спря“, спомня си с ужас певицата. Кристина е пътувала с високопроходим автомобил, но въпреки всичко това не ги е спасило от стихията. „През живота си такова нещо не съм виждала“, категорична е певицата.

По пътя се разминават с няколко пожарникарски коли, които обикалят да търсят бедстващи хора. Когато закъсват, само след минути идва пожарна, за да ги спаси. „Качваха ни един по един, защото за повече нямаше място. Беше завеса от дъжд и просто взехме с нас най-необходимото. Оставиха ни в едно крайпътно заведение. Постепенно след нас започнаха да докарват и други бедстващи хора. Нямаше нито ток, нито вода“, споделя певицата.

След това при Кристина и компанията й идват и приятели от другия край на Волос, които ги взимат и ги настаняват в собствената си къща. „Имахме страхотен късмет да се измъкнем бързо и сравнително безболезнено. Обаче язовирът над Лариса преля и целият град бе във воден капан.

Синът ми дойде от София да ни вземе, но вече нямаше достъп до нас“, спомня си за ужасните си преживявания Димитрова.

Все пак след 6 дни драма певицата и приятелите й успели да се измъкнат от водата. Тръгнали през планините, като изминали около 1000 километра по заобиколен път. „Очаквах да минем през кози пътеки, но се оказа, че това е първокласен път, какъвто не бях виждала скоро“, казва певицата.

Джипът на Кристина Димитрова останал на пътя и тя очаква да бъде взет от застрахователите. Бедствието нанесло и други щети на певицата.“Изпуснах ангажимент да бъда жури на фестивала „Пей сърце“ в Кюстендил, но хората проявиха разбиране съжалява тя. Явно късметът винаги работи за Кристина.

Може би защото тя е оптимист в живота. „Един мост падна няколко минути след като го преминахме.

Въобще не ми се мисли какво можеше да ни се случи, ако се бяхме забавили малко.“Според Кристина Димитрова такива моменти ни правят силни и ни карат да се замислим колко сме малки пред мощта на природата, пише България днес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата
Next: След 600 години се завърна! Ето къде може да видите лековитата плащаница на Света Петка Българска, която отново е на българска земя

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.