Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот
  • Новини

Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
vqwtqwtasgsdgsd.png

Невероятна драма и втори живот за наша топ певица, за които тя самата разказва!

На косъм от смъртта се разминава Кристина Димитрова при потопа в Гърция.

Знаменитата певица и приятелите й тъкмо минават с джипа си по мост, който след няколко минути пропада.

„Преминахме през ада“, казва Димитрова, след като едва се измъкна от наводненията в Гърция, „Аз не съм от оплакващите се хора. Напротив – справям се, но това наводнение беше най-страшното нещо в живота ми. Все пак се отървахме сравнително леко, защото много българи все още бедстват и не знаят кога ще успеят да се върнат в родината“, добавя изпълнителката.

Певицата е била на едно от най-уязвимите за наводнение места – Афисос.

То се намира между планината и морето. На 5-и сутринта всички там се събудили от страхотен тътен. „Вода, много бурна и страшна прииждаше от планината. Всички улици се бяха превърнали в реки. Беше много страшно“, разказва развълнувано Димитрова.

Всички решили бързо да си съберат багажа и да избягат. Кристина все още се пита кое е било по-доброто решение – да останат или да тръгнат. „Пътувахме около 10 километра във вода около 50 сантиметра, с наноси и кал. След това една приливна вълна ни удари, покри ни и колата спря“, спомня си с ужас певицата. Кристина е пътувала с високопроходим автомобил, но въпреки всичко това не ги е спасило от стихията. „През живота си такова нещо не съм виждала“, категорична е певицата.

По пътя се разминават с няколко пожарникарски коли, които обикалят да търсят бедстващи хора. Когато закъсват, само след минути идва пожарна, за да ги спаси. „Качваха ни един по един, защото за повече нямаше място. Беше завеса от дъжд и просто взехме с нас най-необходимото. Оставиха ни в едно крайпътно заведение. Постепенно след нас започнаха да докарват и други бедстващи хора. Нямаше нито ток, нито вода“, споделя певицата.

След това при Кристина и компанията й идват и приятели от другия край на Волос, които ги взимат и ги настаняват в собствената си къща. „Имахме страхотен късмет да се измъкнем бързо и сравнително безболезнено. Обаче язовирът над Лариса преля и целият град бе във воден капан.

Синът ми дойде от София да ни вземе, но вече нямаше достъп до нас“, спомня си за ужасните си преживявания Димитрова.

Все пак след 6 дни драма певицата и приятелите й успели да се измъкнат от водата. Тръгнали през планините, като изминали около 1000 километра по заобиколен път. „Очаквах да минем през кози пътеки, но се оказа, че това е първокласен път, какъвто не бях виждала скоро“, казва певицата.

Джипът на Кристина Димитрова останал на пътя и тя очаква да бъде взет от застрахователите. Бедствието нанесло и други щети на певицата.“Изпуснах ангажимент да бъда жури на фестивала „Пей сърце“ в Кюстендил, но хората проявиха разбиране съжалява тя. Явно късметът винаги работи за Кристина.

Може би защото тя е оптимист в живота. „Един мост падна няколко минути след като го преминахме.

Въобще не ми се мисли какво можеше да ни се случи, ако се бяхме забавили малко.“Според Кристина Димитрова такива моменти ни правят силни и ни карат да се замислим колко сме малки пред мощта на природата, пише България днес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата
Next: След 600 години се завърна! Ето къде може да видите лековитата плащаница на Света Петка Българска, която отново е на българска земя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.