Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна находка: В основите на храм археолози откриха нещо странно
  • Новини

Невероятна находка: В основите на храм археолози откриха нещо странно

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
hrarmasmraskrkasrias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Проучванията на храма „Св. Великомъченик Георги“ в село Трудовец през 2016 г. са организирани от Националния исторически музей (НИМ) с финансовата подкрепа на Община Ботевград.

В тях участват докторанти на НАИМ–БАН и НБУ, служители от Общинския исторически музей, Ботевград, музея „Земята и хората“, София, Института по експериментална морфология и антропология при БАН и УМБАЛСМ „Пирогов“. Ръководител на археологическите проучвания е Филип Петрунов от НИМ, събщава „Новини“.

Храмът е изграден през втората половина на XIV век в „мочурлива местност“, посетена още в началото на XX век от историка проф. Петър Мутафчиев, който описва подробно запазените стенописи. В разкрития през май и юни т. г. средновековен некропол около храма „ Св. Вмч. Георги“ са документирани шест гроба със слабо запазени кости. Два от тях попадат /с горната част на телата/ под основите на постройката. Открити са два скелета на жени.

Единият – под югоизточния ъгъл на сградата, е на трийсетгодишна жена, положена със забрадка, пристегната с бронзова тел.

На една от ръцете й е открит пръстен, което дава основание да се предполага, че жената е била семейна. Тук е изпълнен и ритуал, познат от други археологически проучвания в България, при който до покойника се поставя като дар камък или плочка. Наричането на камъка се прави за близък, любим човек, за да не е сам в отвъдното и при деца, за да не потърсят живите си братя или сестри.

По другия скелет има характеристики, типични за структурата на около двайсетгодишна жена. Тя е погребана с дълга роба, с кант от посребрена бронзова „сърма“ на нивото на подбедрицата и със забрадка от златотъкана „сърма“. Забрадката е била привързана с кухо сферично копче. Краката й са положени върху извита керемида, а в гробната яма е открита и монета.

Ритуалът „вграждане“ е широко обсъждана тема в етнографията и фолклористиката. Акад.Михаил Арнаудов публикува над 50 песни през 1920 г., в които се споменава за „вграждане“.

Любен Каравелов дава сведения за запазените народни вярвания за вграждане на сянката на млада невеста в градежа: „…през нощта излизат нечисти духове и искат жертва, ако не я открият – разрушават построеното“. П. Р. Славейков коментира предания за вграждане на човешки души в църкви, фонтани и други, наричани в Търновско таласъми.

Той дава сходни сведения за исканата жертва, която се превръща в демон, пазител на постройката. В различните краища на България се използват и други наименования: домакин, наместник, таласъм, стихия и др. В гръцкия фолклор се говори за дракоси. През 1899 г. Константин Иречек прави преглед на ритуала, като говори за вграждания и на животни:

„Изобщо в България циркулира предание, че никоя каменна постройка не успева, ако не се зазидат в основите агне, петел или поне човешка сенка… Измереният умира и става таласъм на тази сграда.“ Това не е първият – археологически документиран – ритуал на вграждане в България.

Интересното в случая е, че нетрадиционната практика е извършена много отчетливо в два от откритите шест гроба, като разположените около тях други гробове по никакъв начин не ги нарушават.

Двете погребани жени не само потвърждават запазените фолклорни данни за вярванията на българите през Средновековието, но дават и откъси на различните елементи от вариациите на митологемата за вграждането.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двойка намери златни монети за над 10 милиона в задния си двор
Next: Преди и след: Младо момиче превърна стара селска къща в уютен дом

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.