Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Немска телевизия: Има 2 Българии, показаха истината за нашата държава
  • Новини

Немска телевизия: Има 2 Българии, показаха истината за нашата държава

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
bggiavalsvkasbas.jpg

Булфото и Гугъл

Едната България: бедняци карат каручка по улицата на София или ровят из боклукчийските кофи, а малките градчета западат и се обезлюдяват.

И другата България: модерни жилищни сгради, които никнат като гъби след дъжд, и стотици хиляди европейци, които се преселват в България.

Тази пъстра и интригуваща картина ни представят авторите на 32-минутния филм, посветен на България, съвместна продукция на Втора германска телевизия ZDF, на френско-германския тв-канал „Арте“ и на „Шпигел-ТВ“, цитирани от „Deutche Welle“.

Не изпускай тези оферти:

Филмът е озаглавен „Корона-бежанците – нова родина в България“, но темата за бягството от корона-ограниченията всъщност е по-скоро второстепенна.

Да вземем нидерландското семейство Ван дер Слойс: майка, баща и три още неизраснали деца. Те избягали от Амстердам заради стриктните антипандемични мерки и ваксинациите, на които не искат да подлагат децата си, но постепенно в София установили, че животът, хората и мястото много им харесват. Сега продават апартамента си в Амстердам и купуват имоти в България.

Юри ван дер Слойс, който има малка консултантска фирма и може да работи дистанционно откъдето си пожелае, прагматично се радва на ниските данъци и на евтиния живот в България.

Работи срещу почти символична такса в модерен коуъркинг център, а семейството му може да си позволи частна медицинска осигуровка и частни училища за децата. Ели ван дер Слойс, която се е върнала към професията си като посредник на недвижими имоти, хвали бурното строителство в София, където според нея са заселват все повече чужденци. 1700 евро на квадратен метър, а имотите се продават като топъл хляб, установяват авторите на филма, които добавят информацията, че през 2022 година в България вече са заселили 190 000 чужденци – с 10% повече от предишната година.

Така че: София вместо Амстердам, категорични са нидерландците.

„Мислех България за Третия свят“

24-годишният Павлен Аврамов и приятелката му Жаклин също избират да живеят в родната си страна. Той е посредник на недвижими имоти, тя работи в бизнеса с видео-игри, и двамата говорят отличен английски, устроили са си добро битие и следват принципа: Бизнес със Запада, но живот в България, където за по-малко пари получаваш висок западен стандарт.

Павлен се хвали, че има приятели от 10 различни националности – повечето бивши негови клиенти. Последният от тях е млад британец, дошъл да следва стоматология в България. Британецът казва: „Когато дойдох тук, първоначално си мислех, че идвам в Третия свят. Но в България е много модерно, жилищата са по-хубави и по-евтини, отколкото в Лондон.“

Да, София не е точно най-привлекателната туристическа дестинация, но все повече дигитални номади откриват предимствата на страната и на столицата ѝ, обобщават авторите на филма. В същото време България е изгубила близо 1/3 от населението си, научаваме още от филма, а Павлен добавя:

„Страната умира.“ Според него България има нужда от повече чужденци, които трайно да се заселват в страната – хора като нидерландците Ван дер Слойс, пристигнали в София главно заради либералното отношение към коронавируса и мерките.

В същото време обаче тъкмо България е страната с най-нисък процент имунизирани и най-висока корона-смъртност в Европа, припомнят авторите на филма. Пред тяхната камера Ели ван дер Слойс радостно обяснява как по време на ограниченията навсякъде в София си затваряли очите, че няма необходимите сертификати, изисквани на публични места.

„Тук хората не вярват на правителството“

От антипандемичните мерки е избягал и 39-годишният британец Крис. Той е веган, занимава се с китайска медицина и с типичната британска самоирония разказва, как много приятели и познати на Острова го смятали за перко. България му харесва заради безразличието на хората към пандемията. “

Тук хората не вярват на правителството, на Запад вярват повече“, обобщава Крис една особено важна разлика между двете общества. Той се опасява, че в Западна Европа тепърва ще затягат ограниченията, налагани върху свободата на хората – и тъкмо поради иска да живее в България.

Търси да купи къща около Велико Търново, с поне декар градина, за да си отглежда зеленчуци – и за тези 25 хиляди евро, с които разполага, сигурно ще намери нещо подходящо, уверен е посредникът на недвижими имоти, според когото все повече хора искат да живеят извън града.

А софийският дом на семейство Ван дер Слойс по нищо не се отличава от жилище в Хамбург или Лион, смятат авторите на филма. Ели ван дер Слойс си е намерила и приятелска среда в пъстрата международна общност, населяваща вече София, и в края на филма обобщава:

„Българите са много изненадани, че сме дошли да живеем тук, защото за тях Западът е раят на земята. Не разбират колко е хубаво тук.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фризьорка видя бездомник пред работата си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост
Next: Глобиха с 18 060 лева пътник на летище Пловдив, а причината ще ви учуди

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.