Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Немска телевизия: Има 2 Българии, показаха истината за нашата държава
  • Новини

Немска телевизия: Има 2 Българии, показаха истината за нашата държава

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
bggiavalsvkasbas.jpg

Булфото и Гугъл

Едната България: бедняци карат каручка по улицата на София или ровят из боклукчийските кофи, а малките градчета западат и се обезлюдяват.

И другата България: модерни жилищни сгради, които никнат като гъби след дъжд, и стотици хиляди европейци, които се преселват в България.

Тази пъстра и интригуваща картина ни представят авторите на 32-минутния филм, посветен на България, съвместна продукция на Втора германска телевизия ZDF, на френско-германския тв-канал „Арте“ и на „Шпигел-ТВ“, цитирани от „Deutche Welle“.

Не изпускай тези оферти:

Филмът е озаглавен „Корона-бежанците – нова родина в България“, но темата за бягството от корона-ограниченията всъщност е по-скоро второстепенна.

Да вземем нидерландското семейство Ван дер Слойс: майка, баща и три още неизраснали деца. Те избягали от Амстердам заради стриктните антипандемични мерки и ваксинациите, на които не искат да подлагат децата си, но постепенно в София установили, че животът, хората и мястото много им харесват. Сега продават апартамента си в Амстердам и купуват имоти в България.

Юри ван дер Слойс, който има малка консултантска фирма и може да работи дистанционно откъдето си пожелае, прагматично се радва на ниските данъци и на евтиния живот в България.

Работи срещу почти символична такса в модерен коуъркинг център, а семейството му може да си позволи частна медицинска осигуровка и частни училища за децата. Ели ван дер Слойс, която се е върнала към професията си като посредник на недвижими имоти, хвали бурното строителство в София, където според нея са заселват все повече чужденци. 1700 евро на квадратен метър, а имотите се продават като топъл хляб, установяват авторите на филма, които добавят информацията, че през 2022 година в България вече са заселили 190 000 чужденци – с 10% повече от предишната година.

Така че: София вместо Амстердам, категорични са нидерландците.

„Мислех България за Третия свят“

24-годишният Павлен Аврамов и приятелката му Жаклин също избират да живеят в родната си страна. Той е посредник на недвижими имоти, тя работи в бизнеса с видео-игри, и двамата говорят отличен английски, устроили са си добро битие и следват принципа: Бизнес със Запада, но живот в България, където за по-малко пари получаваш висок западен стандарт.

Павлен се хвали, че има приятели от 10 различни националности – повечето бивши негови клиенти. Последният от тях е млад британец, дошъл да следва стоматология в България. Британецът казва: „Когато дойдох тук, първоначално си мислех, че идвам в Третия свят. Но в България е много модерно, жилищата са по-хубави и по-евтини, отколкото в Лондон.“

Да, София не е точно най-привлекателната туристическа дестинация, но все повече дигитални номади откриват предимствата на страната и на столицата ѝ, обобщават авторите на филма. В същото време България е изгубила близо 1/3 от населението си, научаваме още от филма, а Павлен добавя:

„Страната умира.“ Според него България има нужда от повече чужденци, които трайно да се заселват в страната – хора като нидерландците Ван дер Слойс, пристигнали в София главно заради либералното отношение към коронавируса и мерките.

В същото време обаче тъкмо България е страната с най-нисък процент имунизирани и най-висока корона-смъртност в Европа, припомнят авторите на филма. Пред тяхната камера Ели ван дер Слойс радостно обяснява как по време на ограниченията навсякъде в София си затваряли очите, че няма необходимите сертификати, изисквани на публични места.

„Тук хората не вярват на правителството“

От антипандемичните мерки е избягал и 39-годишният британец Крис. Той е веган, занимава се с китайска медицина и с типичната британска самоирония разказва, как много приятели и познати на Острова го смятали за перко. България му харесва заради безразличието на хората към пандемията. “

Тук хората не вярват на правителството, на Запад вярват повече“, обобщава Крис една особено важна разлика между двете общества. Той се опасява, че в Западна Европа тепърва ще затягат ограниченията, налагани върху свободата на хората – и тъкмо поради иска да живее в България.

Търси да купи къща около Велико Търново, с поне декар градина, за да си отглежда зеленчуци – и за тези 25 хиляди евро, с които разполага, сигурно ще намери нещо подходящо, уверен е посредникът на недвижими имоти, според когото все повече хора искат да живеят извън града.

А софийският дом на семейство Ван дер Слойс по нищо не се отличава от жилище в Хамбург или Лион, смятат авторите на филма. Ели ван дер Слойс си е намерила и приятелска среда в пъстрата международна общност, населяваща вече София, и в края на филма обобщава:

„Българите са много изненадани, че сме дошли да живеем тук, защото за тях Западът е раят на земята. Не разбират колко е хубаво тук.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фризьорка видя бездомник пред работата си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост
Next: Глобиха с 18 060 лева пътник на летище Пловдив, а причината ще ви учуди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.