Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неописуема трагедия: 151 загинали и стотици ранени на Хелоуин! Мачкат се един в друг
  • Новини

Неописуема трагедия: 151 загинали и стотици ранени на Хелоуин! Мачкат се един в друг

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
seeulelallsas.png

Най-малко 151 души са загинали, а 82 са ранени в южнокорейската столица Сеул, след като празнуващи Хелоуин млади хора попаднаха в капан в тясна уличка и бяха смазани от тълпата, съобщи Би Би Си, като се позова на последните данни на местните власти. 19 от пострадалите са в критично състояние.

Това е най-тежкият подобен инцидент в Южна Корея от години. Жертвите са предимно млади жени и мъже – между 20 и 30-годишна възраст, като сред тях има 19 чужденци – от Иран, Узбекистан, Китай и Норвегия.

Президентът на Южна Корея Юн Сук-йол обяви национален траур и заяви, че е било истинско нещастие подобно бедствие да се случи в сърцето на Сеул.

Около 100 000 души вчера са се събрали да отбележат празника без ограниченията на противоепидемичните мерки в един от най-популярните квартали с ресторанти и барове в Сеул. Властите предполагат, че до трагедията се е стигнало, след като малко преди 22.20 часа местно време множеството започнало да напира да премине през тясна уличка в района на хотел „Хамилтън“, едно от най-популярните купонджийски места в Сеул. Местни медии пък съобщиха, че хората се втурнали към бар, след като чули че местна знаменитост е влязла вътре.

Не изпускай тези оферти:

Снимка: Getty Images

Един от оцелелите разказва пред Ройтерс, че много хора са паднали и са се съборили един друг „като домино“, след като са били бутнати от други. Според него по улиците в популярния с нощния си живот квартал е имало 10 пъти повече хора от обикновено. Пред сеулския вестник „Ханкьоре“ оцелелият е казал, че е бил в капан около час и половина преди да бъде спасен. Някои хора викали „Помогнете ми!“, а други не можели да си поемат дъх.

В интервю за новинарския канал „Уай Ти Ен“ свидетел разказа, че е било шокиращо да види редици от тела близо до хотела. Той каза, че първоначално служителите на спешната помощ са били претоварени и минувачи е трябвало да правят изкуствено дишане на ранените, лежащи по улиците.

Снимка: БТА/AP

Началникът на пожарната служба в южнокорейската столица обяви, че телата на загиналите се транспортират в болници или в спортна зала, където роднините им ще могат да ги идентифицират.

Повече от 800 служители на спешната помощ и полицаи от цялата страна, включително всички налични служители в Сеул, бяха изпратени на място.

Южнокорейският президент Юн Сук-йол направи изявление, в което призова длъжностните лица да осигурят бързо лечение на ранените и да проверят безопасността на местата за провеждане на празника. Той се появи и на мястото на трагедията, която е най-смъртоносната в историята на Южна Корея. През 2005 г. на поп концерт в град Сангджу в южната част на страната загинаха 11 души, а други около 60 бяха ранени.

Световните лидери поднесоха съболезнования

Световни лидери поднесоха съболезнования и изразиха шок и тъга, предизвикани от съобщенията за множеството жертви след блъсканица по време на празненство за Хелоуин в столицата на Южна Корея, предадоха световните агенции.

Президентът на САЩ Джо Байдън изрази своите най-дълбоки съболезнования и заяви, че той и съпругата му скърбят заедно с корейския народ.

Германският канцлер Олаф Шолц също поднесе съболезнования. „Това е тъжен ден за Южна Корея“, написа той в „Туитър“.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че е шокиран от броя на жертвите и изрази дълбоките си симпатии към семействата и приятелите на жертвите.

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола каза, че семействата и приятелите на жертвите, както и на ранените, ще бъдат в мислите ѝ. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел каза, че е „дълбоко натъжен“ от трагедията в Сеул.

„От името на всички канадци изпращам най-дълбоките ни съболезнования на народа на Южна Корея след смъртоносната блъсканица в Сеул“, написа в „Туитър“ канадският премиер Джъстин Трюдо.

„В този много тежък момент нашите мисли са със служителите на спешните служби и всички южнокорейци“, заяви британският премиер Риши Сунак.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как от златен палат стигнах до старчески дом. И да искам да повторя грешката си, вече нямам това време
Next: Шкумбата се появи и заяви: Влизам в политиката

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.