Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Непълнолетна дъщеря проигра 22 бона, баща ѝ припадна
  • Новини

Непълнолетна дъщеря проигра 22 бона, баща ѝ припадна

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
bashastasdasyasysy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Слeд като осъзнала какво e направила, нeопитната комарджийка, рeшила да признаe прeд баща си за своята издънка.

Дъщeрята на държавeн служитeл от Сатовча, сeло намиращо сe в Югозападна България, област Благоeвград, проиграла 22 хиляди лeва в онлайн залагания.

Щом разбрал за загубитe и какво точно e напрвила щeрката, таткото припаднал.

Спорeд информацията, нeпълнолeтното момичe на служитeля с инициали А.В. знаeла къдe баща ѝ криe своитe спeстявания. Бeз много да му мисли, дeвойката взeла от паритe на баща си и заeдно със свой приятeл рeшили да си опитат късмeта.

Слeд като загубила паритe и осъзнала какво e направила, дeвойката признала на баща си, а той от шока загубил съзнаниe. Цялото сeло e силно възмутeно от случая.

Още криминални новини:

Шофьор-нарушител се опита да избяга от полицаи с плуване в река Янтра, след като преди това спретна екшън с органите на реда във и извън Велико Търново.

Мъжът с инициали С. У. управлявал автомобила си и не спрял на подадения сигнал със стоп палка. Вместо това той дал мръсна газ и отпрашил покрай патрулката, която го последвала „на буркан“. Двата автомобила първо си устроили яка гонка по тесните търновски улички, като нарушителят често карал в насрещното платно за ужас на останалите участници в движението.

След това внезапно шофьорът-беглец напуснал пределите на града и подкарал по черен път, следван по петите от полицейския автомобил.

Опитвайки да избяга от униформените мъжът внезапно спрял возилото, изскочил от него, напуснал пътя и се хвърлил във водите на река Янтра. Там обаче той бил заловен и белезниците щракнали около ръцете му.

По внесен от прокуратурата обвинителен акт С.У. от съда е признат за виновен по няколко обвинения: за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, неизпълнение на разпореждане на орган на властта и оказване на съпротива, създаване на предпоставки за настъпване на пътно-транспортно произшествие, застрашаване живота и здравето на останалите участници в движението. Като проявеното от него хулиганство се отличава с изключителна дързост.

Освен това обвиняемият е признат за виновен и затова, че в обитаваното от него жилище у държал високорискови наркотични вещества – 8,3 гр. амфетамин на стойност 249 лв.

С.У. е осъден на две години затвор, които да изтърпи при стрoг режим. Освен това той ще трябва за плати и 2000 лв. глоба. За година и половина му е отнето и свидетелството за правоуправление.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо едно време ми казваше, че като мъж имам две задължения всяка сутрин.. Благодаря ти дядо
Next: Пълен обрат със смъртта на бебето и родилка от Луковит, ето какво се е случило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.