Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат със смъртта на бебето и родилка от Луковит, ето какво се е случило
  • Новини

Пълен обрат със смъртта на бебето и родилка от Луковит, ето какво се е случило

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
bbbbuubalskasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трагедията с починали родилка и бебе от Луковит разтърси цяла България. Националните телевизии у нас, волно или неволно, вменяват вина за фаталния изход на болницата в Бяла Слатина. Резултатите от съдебно-медицинската експертиза обаче все още не са готови, а именно те ще хвърлят яснота върху причината за трагичната развръзка. Дотогава трябва да се вземат предвид и други фактори, които може би имат връзка със смъртта на бебето и младата жена.

Раждането на 26 януари е преминало нормално. Медиците, довели малкото момиченце на бял свят, са с дългогодишен опит и не са установили никакви усложнения. Три дни по-късно бебето и майката са изписани в добро общо състояние и без никакви признаци за влошено здраве. Близо седмица след това близките не са установили нищо тревожно, съобщава BulNews.

Чак три дни след като детето спряло да се храни, семейството потърсило лекарска помощ в спешния център в Луковит. За съжаление пеленачето така и не дочакало линейката, с която да бъде откарано в ловешката болница.

Майката се влошила още същия ден, като вдигнала висока температура. Тя обаче била получила мастит, което най-вероятно е вследствие на задържането на кърма. Едва няколко дни след това била откарана от близките си отново в белослатинската болница.

Там родилката била прегледана от завеждащият АГО д-р Йордан Икономов и колегите му д-р Славчо Тодоров и д-р Петър Ангелов. Веднага е извикан и дежурният реаниматор д-р Иванова, както и кардиологът д-р Шимбов за консултация. По думите на лекарите, жената била в критично състояние. Самите близки заявили, че тя не е яла от 5 дни и не е пила вода от 3. Кръвното ѝ налягане било 40 на 0 и тя колабирала в ръцете на медиците.

Въпреки тежкото състояние на жената, лекарите дали всичко от себе си и успели да я стабилизират. Направените изследвания показали висок CPR, но кръвното ѝ налягане вече било 85 на 40 и тя била контактна.

Лекарският консилиум взел решение да насочи жената към база с по-високо ниво на компетентност. След като състоянието ѝ било стабилизирано, то вече позволявало тя да бъде транспортирана с линейка. Направен бил контакт с частна болница в Плевен, откъдето се съгласили да приемат жената.

Напълно оборудвана линейка потеглила от белослатинската болница около 13 часа на 9 февруари, около 3 часа след пристигането на жената. Отзад с нея пътувал лекар, който следял състоянието ѝ и дори си говорел с нея. Още по път обаче от частната болница се обадили и заявили, че отказват да приемат пациентката, която била здравно неосигурена заради липсата на родилно отделение.

Екипът в линейката взел решение, вместо да губи ценно време във връщане в посока Враца или София, да продължи към Плевен и да потърси помощта на университетската болница „Георги Странски“. Специализираният автомобил се насочил директно към база 2, където се помещава АГО-то, но там отново се сблъскали с липсата на съпричастност у колегите си, които отказали да приемат пациентката.

Тогава линейката поела към база 1, където е Спешното приемно отделение на университетската болница. От там все пак се съгласили да приемат жената и след бюрократичните процедури, тя отново била откарана към база 2, където най-после благополучно била приета. Това станало едва към 17 часа, през което време лекарите от Бяла Слатина били неотлъчно до пациентката.

Не е ясно какво е станало от тук насетне. Известно е, че жената е претърпяла операция, при която е отстранена цялата ѝ матка. Какви са причините за взетото от лекарите в Плевен решение – не е ясно. Факт е обаче, че на сутринта тя починала.

От ръководството на МБАЛ „Бяла Слатина“ са категорични, че лекарите са направили всичко възможно за жената и бебето ѝ. След раждането поводи за притеснение не е имало, а при повторния прием на жената тя е била реанимирана успешно и от критично, състоянието ѝ било стабилизирано.

От тази информация изглежда, че лекарите в Бяла Слатина са взели адекватни мерки при създалата се ситуация. Има 10 дни – от изписването на жената до нейната смърт, през които би могло да се получат какви ли не усложнения. Няма данни за условията, в които са пребивавали родилката и бебето, нито за състоянието им през това време.

Странно е и решението на лекарите в Плевен да извършат хистеректомия, която се налага като изключително крайна мярка. Известно е, че преди процедурата е взета хистология, но резултатите от нея все още не са ясни, като най-вероятно те ще излязат наяве едва след като завърши насрочената съдебно-медицинска експертиза.

Любопитен е и фактът, че близките на жената първоначално отказали аутопсия. При подобно трагично стечение на обстоятелствата, при толкова млад човек, е логично те да искат да получат отговори какво е довело до фаталния изход. Едва след като прокуратурата в Плевен се самосезирала и е започнато досъдебно производство, е била назначена аутопсия, която по категоричен начин да докаже причината за смъртта.

Междувременно тече както вътрешна проверка в МБАЛ „Бяла Слатина“, така и на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Докато всички обстоятелства не бъдат изяснени, подобно вменяване на вина е недопустимо и следва да бъдат разгледани всички възможности, които може би имат отношение към трагичната развръзка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Непълнолетна дъщеря проигра 22 бона, баща ѝ припадна
Next: МВР е на крак: Изчезна Сашко на 11 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.