Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева скочи след изказването на Вежди Рашидов и шокира всички
  • Новини

Нешка Робева скочи след изказването на Вежди Рашидов и шокира всички

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
bhsdfbbfbfbf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нешка Робева с емоционален пост след изказването на Вежди Рашидов вчера в пленарната зала.

„Не говори! Не пиши!

Молим те…

Има един мислител, философ, математик – Блез Паскал, който аз често цитирам и който казва – „Истината е добра за този, на когото я казват и лоша за този, който я казва.“ Няма да споделям, какво точно имам предвид, цитирайки Паскал, защото сто и един близки ми се обадиха, да кажат, че изпуснатите думи в НС са истина, ама да не пиша! Да не говоря! Да не пиша?! Защо?!

Защо, след като толкова хора го мислят, да не го кажат? Да го кажат с по-меки думи, но да го кажат!

Страхуват се! От какво? От това, че ще ги обявят за хомофоби, липса на чувствителност, в привързаност към езика на омразата? А не се ли страхуват, че с лекота приемат езика на лъжата?! Че я превръщат в своя спътница? /Че се включват в стадото?/ Че с полуусмивка приемат онази мръсничка лъжа, с която умело, нагло и без всякакъв свян, боравят избраниците ни и то не в полза роду, а в полза на собствените си търбуси? Извинете за грубостта – в полза на собствените си джобове.

Изправени сме пред дилемата – какво да приемем – лъжата с всичките й благинки или Истината с трънения венец?

Всеки има правото на избор. Аз съм избрала за себе си!

Няколко думи за Истината за ужасяващото насилие над всичките ни сетива, мисли и чувства, обладало страната ни…

Спомням си и пред очите ми са десетките пребити, насилени, ограбени и изтезавани до смърт възрастни хора, зверски убивани за едната им пенсия или спестени за погребение пари.

Пред очите ми са видеоклипчетата, заснети от насилници – момичета и момчета – срещу техни връсници – ученици и пуснати в интернет, предизвиквайки възторг сред последователите им…

Пред очите ми са и десетките убийства извън или пред домовете на обикновени хора или бизнесмени, или задлъжняли, или просто нехаресани…

Пред очите ми са почернените майки на деца или съпрузи станали жертва на пияни или алкохолизирани шофьори…

Пред очите ми са мъже с наведени глави, овиквани и и унижавани от съпругите си, за това, че не изкарват достатъчно пари…

На деца пред витрините с жадни погледи, просещи по кръстовищата…

Пред очите ми са млади момичета, които наричаме „магистралки“, които виждам всеки път, пътувайки от или към Ботевград и сутеньорите им скрити зад храстите, разбира се, с всички възпитателни средства – ножчета, бухалки, боксове…

Да продължавам ли?

Съвсем скоро бяха отнети животи на млади хора! И няма шевове, няма помощ, няма двадесет и четири часа сълзи по медиите?

Защо? Защо – искам да знам?!

Защото трябва да зададем въпроси на управляващите – какво става с порнопродукциите. С детската проституция? /В специално създадени и закриляни заведения, за да не ги наричаме домове?/ Защо педофилията отсъства от списъка на осъдителните извратености, защо в училищата се продават наркотици…? Защо рано сутрин деца припадат в училищните стаи от препиване?

Защо? Защо? Защо?

Да, един човек изрече пред отворените микрофони полуистина и това веднага предизвика реакция. Справедлива, според мен, защото би трябвало да поясни и изкаже цялата истина, че изречените думи не се отнасят за жертвата /те/, и не се отнася до интимните взаимоотношения или начина, по който изкарват прехраната си… Ако беше уточнил, че думите му са насочени към морала и начина на поведение на част от неговите колеги, към тези, които дърпат конците и безсрамно използват нещастието на едно момиче за своите нечистоплътни цели, тогава щеше да бъде Истина и щеше да има подкрепата, не на 80% , а на 99,9% от българския народ.

А що се отнася до поправчицата в написания на коляно закон, в съпровод с милозливия стон, „Ах, да спрем домашното насилие…“, бих искала да кажа само едно – ако ставаше така, скъпи /дори прескъпи/, за изтънелите ни джобове, наши представители – лъжата, клеветата и кражбата, отдавна щяха да бъдат изкоренени и забравени, имайки предвид „Крумовите закони“

И ще завърша – дойдоха с измама, съешиха се, поизплакнаха си нечистотиите, ще си приемат „закончетата“, продиктувани от някой или някои Посолства, ще угодят на „патрньорите“ си, ще съберат подхвърлените им трохички и ще си заминат по живо, по здраво в любимата неолиберална чужбина…

А народът?! Народа вълците го яли! Защото още не знам случай вълци да пазят и хранят овце…“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кучешко яйце се измъти след 50 години
Next: Глория разкри била ли е стригана от Жоро Илиев като Дебора от Стара Загора

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.