Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо невиждано се случва в НС! Тошко демонстративно се съблече, Лена Бориславова хлъцна
  • Новини

Нещо невиждано се случва в НС! Тошко демонстративно се съблече, Лена Бориславова хлъцна

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
hahararavarar.jpg

С тениска с надпис HARVARD LAW – just kidding, се появи Тошко Йорданов в пленарната зала, предава 24 часа.

Шефът на парламентарната група на „Има такъв народ“ демонстративно съблече самото си, за да се види надписа на тениската, по време на дебатите по решението за връщане на Иван Иванов отново начело на КЕВР. В изказването си той яростно критикува шефката на кабинета на премиера в оставка Кирил Петков Лена Бориславова. И подложи на съмнение юридическите й компетенции.

Облеклото ви не подобава на Народното събрание, направи му забележка прадседателстващият Мирослав Иванов.

Около пет часа след началото на по всяка вероятност предпоследното заседание на 47-ото Народно събрание парламентът няма кворум и продължава още няколко минути само да обсъжда, но без възможност да гласува законопроекти.

По-рано все пак депутатите намериха решение по казуса с липсващ председател на комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като потвърдиха връщането на бившия ѝ председател Иван Иванов.

След това на изпроводяк депутатите гласуваха окончателно промени в кодекса на труда, които си поставят за цел да синхронизират българското законодателство с европейското. Един от аспектите е, че се позволява отпуск по бащинство до два месеца докато детето навърши осем години, ако не е прехвърлен към майката.

Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ поиска работният ден на депутатите да продължи, докато не бъдат гласувани два меморандума, свързани с Европейската инвестиционна банка и Международната банка за възстановяване и развитие, както и промени в Търговския закон за прохождащите компании и първо гласуване в пленарната зала на промените в антикорупционния закон, станал причина за поредния раздор в бившата четворна коалиция.

За да бъде удължено времето на парламента за всички точки обаче, не се регистрира нито един депутат от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. От останалите се регистрираха съответно 61 от общо 67 депутати от „Продължаваме промяната“, 15 от общо 26 депутати на БСП, 17 от 19 депутати на ИТН, 15 от 16 депутати на „Демократична България“ и петима от седемте независими депутати.

Тоест и в редиците на бившите управляващи има липсващи депутати. „ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ попречиха да бъдат приети четири законопроекта, а всички са по плана за възстановяване и устойчивост. Скъпи български граждани, когато един ден „Възраждане“ ви говори колко мисли за България, сетете се за този момент, когато трябваха осем гласа за заседанието, а хората, които твърдят, че се борят за България, показа среден пръст на всички“, каза Искрен Митев от „Продължаваме промяната“

. Той има предвид, че от гласуването на реформи зависи получаването на средства по европейския план, но тъй като последно се регистрираха 113 души, тоест липсват осем до 121, гласуване нямаше как да има.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Явно властите не могат да се справят! Пиян на кирка джигит с джип БМВ предизвика ново кърваво меле в София
Next: Служебният кабинет. Премиерът и министрите на Радев са ясни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.