Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Служебният кабинет. Премиерът и министрите на Радев са ясни
  • Новини

Служебният кабинет. Премиерът и министрите на Радев са ясни

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
sbslbsblsbjsbj.jpg

Новият служебен кабинет на Румен Радев е вече ясен, но ще се пази в тайна до последния момент. Най-вероятно премиер ще е Гълъб Донев, твърдят запознати с разговорите на държавния глава за новия състав на правителството.

Донев бе служебен министър на труда и социалната политика, в момента е секретар на президента. Пред bTV самият Донев отрече да са водени разговори с него.

За вицепремиер и министър на външните работи се спряга името на посланика ни във Великобритания Марин Райков. Той също отказа да коментира темата.

Правосъдното министерство се очаква да отиде при депутата от БСП Крум Зарков.

За министър на икономиката се спряга икономистът и бивш заместник-министър на икономиката в кабинета „Сакскобургготски“ София Касидова.

Министерството на младежта и спорта навярно ще се оглави от бившата състезателка по стрелба и политик от БСП Весела Лечева. Тя, Касидова и Зарков не отговаряха на мобилните си телефони днес.

За министър на здравеопазването се спряга д-р Славейко Джамбазов. Той е известен здравен консултант. Пред bTV той отрече да е говорено с него и не желае да се занимава с политика.

Правителството беше свалено от ареста на Бойко Борисов, защото тогава стана ясно, че имаме работа с хора, които правят необясними действия.

Оттам-нататък всичките им проблеми: слаба конструкция, липса на програма. Започнаха да пишат програма, след като подадоха оставка и всякакви други абсурди, за които ГЕРБ няма никаква вина. Това заяви пред журналисти в кулоарите на Народното събрание депутатът от ГЕРБ Тома Биков, пише Novini.bg.

„Заговорът за сваляне на правителството беше между Нинова и Петков. Г-жа Нинова като човек, който практически ръководеше, положи усилия правителството да падне. Виждам, че има охлаждане на отношенията между Нинова и Радев.

Това не означава, че има сближаване между ГЕРБ и президента. Щом и ние, и Радев имаме сходна оценка за това правителство, означава, че то не се е справило. Радев първоначално беше човек, който подкрепяше тези партии.

Това, че те не се справиха, не мисля, че трябва да носим отговорност и за тях, въпреки че част от тях изглеждат като хора, които нямат 18 години. Но не сме ние тези, които ще носим отговорност за това, че някой не се е справил с работата си, включително и за г-жа Нинова“, добави той

Биков изрази надежда в следващия парламент сегашните управляващи да са научили урока си и да започнат да се държат като политици, а не като самодейци. Депутатът подчерта, че ГЕРБ са напълно готови за избори. „През последните месеци сме в ситуация, в която обикаляме всяка седмица нашите структури“, припомни той.

Според него, най-добре е предсрочният вот да се проведе възможно най-бързо, тоест на 2 октомври.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо невиждано се случва в НС! Тошко демонстративно се съблече, Лена Бориславова хлъцна
Next: Кървава драма в Бургас! Мъж обезумя и наръга жена си, понечи да се самоубие и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.