Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не забравяйте нито за минута, че на Земята нищо случайно не се случва. 7 знака, които го доказват
  • Новини

Не забравяйте нито за минута, че на Земята нищо случайно не се случва. 7 знака, които го доказват

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
zesmmdasmdkasdoaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вселената обаче непрекъснато изпраща определени сигнали до всички нас. Тя никога не оставя никого без надзор. Човек трябва само да се научи да чете знаците му. Това в началото не е лесно, но когато научите това изкуство, ще се изненадате колко мъдри са тези „указатели“.

В живота ви изведнъж започват да се случват най-неочаквани неща.

Животът ви отдавна е скучен и монотонен. Няма нови събития, няма нови приятели. И тогава изведнъж, буквално в един миг, всичко се променя драстично. Например, приятелите ви организират купон и вие изведнъж ставате най-важният гост. В живота ви се появяват нови хора и вие ясно разбирате, че животът се превръща в неочакван обрат. Всичко се ускорява и се движи с неистово темпо.

Повторете на себе си: „Отворен съм за нови възможности и им казвам уверено:„ Да! “

Започвате да осъществявате целите си

Винаги сте знаели, че искате да постигнете нещо значимо. Проблемът е, че някак не сте го искали наистина. Нещо се е променило във вас през последните години: пожарът, който е бушувал вътре, постепенно е изчезнал. Но когато Вселената преминава на ваша страна, той пламва с нова сила.

Огънят започва да гори буквално ден и нощ. Усещате изключителна вълнение и мотивация, всички мисли са само за едно – да постигнете целта си. Сега за вас няма пречки и оправдания – просто вървете!

Потвърдете на Вселената, че нейният сигнал е декодиран. Кажете й: „Благодаря, че ме насочи в правилната посока в правилния момент!“

Възможности и атака от всички страни

Когато във вашия живот се появят нови хора и нови срещи, тогава ще се появи напълно неизвестно досега преживяване. И с нов опит винаги идват нови възможности.

Хората, близки по дух, се събират близо до вас

Това са хора, които влизат в живота ви и носят нещо съвсем ново. Когато се срещнете, животът ще стане по-динамичен и изпълнен с нов смисъл. Това не е задължително да е романтично или някак по особен начин вълшебно. Това са хора, с които ще бъдете изненадващо добре и спокойни. И колкото повече такива хора ще представи Вселената, толкова повече възможности и пътища ще се отворят пред вас.

Ставате по-чувствителни

Изведнъж забелязвате, че интуицията ви се е изострила, както никога досега. Усещате, че живеете в унисон с вибрацията на Вселената, че много неща просто усещате в душата си. Става ви изключително лесно да приемете вибрациите на други хора, защото постоянно сте в точното време на точното място и до правилните хора.

Усещате прилив на радост

Животът наоколо е внезапно изпълнен с нови цветове и магически знаци. Дори когато слънчевата светлина падне върху ръката ви, усещате невероятната енергия на Вселената. Прохладният вятър сякаш носи нов живот. Това е неописуемо чувство! Изглежда, че никой и нищо на този свят не може да ви разстрои.

Има усещане, че всичко на този свят се е заговорило да ви направи щастливи. Радостта буквално е във въздуха и дори не можеш да си обясниш защо се случва това.

Ако сте обзети от подобни чувства, не ги крийте от другите, споделете тази енергия със света. Кажете: „Благодаря на Вселената за всичко“.

Осъзнавате ли дизайна на Вселената

Вече сте се отворили към Вселената с цялото си сърце и душа, сега най-важното е да не се отклонявате от този път, за да не се „изгубите“ отново. Не забравяйте нито за минута, че нищо на нашата Земя просто не се случва. Доверете се на Вселената, доверете се, че нейните намерения са най-добрите за вас. Това е възможно само при максимална откритост и готовност да се прочетат всичките ѝ знаци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена сензор от село Могила разваля родови проклятия
Next: Извънредно: Силно земетресение в Турция, има жертва, затрупани хора и десетки ранени

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.