Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не оставяйте ключ в ключалката на входната врата през нощта-Това се оказа по-лошо отколкото ако заключите и го извадите
  • Новини

Не оставяйте ключ в ключалката на входната врата през нощта-Това се оказа по-лошо отколкото ако заключите и го извадите

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
dfghdfthryrttr.png

Знаете ли как да помогнете на крадец да проникне в апартамента ви? Напразно е да мислите, че оставянето на ключа в ключалката ще ви предпази от проникване. Всички знаем, че ако ключът в ключалката не се върти , това означава, че ключът също е поставен вътре. И всички са сигурни, че по този начин сме гарантирано в безопасност. Но това е често срещано погрешно схващане. И днес ще ви каже защо това е така. И ние сме подготвили за вас няколко начина какво да направите, ако ключът в ключалката не се завърти.

КЛЮЧЪТ НЕ СЕ ЗАВЪРТА В КЛЮЧАЛКАТА

Много съвременни брави са проектирани така, че да могат да се затварят с ключ от двете страни. И всички отдавна знаят, че ако оставите ключа в ключалката вътре в апартамента, тогава няма да можете да отворите ключалката отвън.

Ето защо повечето собственици на такова жилище са уверени в безопасността си от разбойници. Но наистина ли е така? Оказва се, че по този начин дори помагаме на разбойника да отвори нашия „замък“.

Всеки професионален крадец има свои собствени методи и инструменти за отваряне на брави. За всеки професионален крадец кражбата с взлом е лесна работа. Най-често в техния арсенал за отваряне на врати има всякакви матрици ключове, проводници и други устройства.

Ключът във вашата врата обаче е идеален за такъв прост въпрос. И всичко това, защото ключът вътре в ключалката отваря механизма и ключалките вътре. Следователно за крадеца няма да е трудно да завърти ключа от другата страна на ключалката с ключа-матрица.

Но има ситуации, когато ключът просто се забива в ключалката. И няма как да го извадим. Подобна неприятност възниква в някои случаи, за които сега ще ви разкажем.

И първият такъв случай е чужд предмет в ключалката. Колкото и да е странно, това е много често срещан проблем. Когато парче ключ или клечка попадне в ключалката. В този случай не се опитвайте да вземете предмета с ключа. В крайна сметка просто ще счупите ключа. Използвайте шило или тънък нож, за да издърпате дърво или парче метал. Опитайте се да вземете чужд предмет и да го издърпате от ключалката.

Как да извадя ключа от ключалката

Ако се случи така, че парче от ключа е останало в ключалката, тогава клещите с тесен нос ще дойдат на помощ. Много бавно и внимателно се опитайте да вземете върха на ключа с тесни клещи и бавно се опитайте да го издърпате. В този случай най-важното е да не бързате.

Периодично прихващайте по-надеждната част на счупения ключ с клещи с тесен връх. Но ако ключалката е ръждясала, по-добре е да не поставяте ключа в нея веднага. Първо смажете ключалката със специален инструмент, като WD-40 или машинно масло. След като смажете ключалката, изчакайте 5-7 минути и опитайте да поставите и завъртите ключа в ключалката. Ако не, повторете процедурата за смазване.

Но ако не искате да поемате рискове и да пренощувате на улицата, най-добре е да потърсите помощ от специалисти. Всеки град има услуги за аварийно проникване в дома с помощта на ключар.

Но в този случай трябва да имате потвърждение в ръцете си, че сте собственик на апартамента, в който искате да влезете. Често за спешно отваряне на апартамента все пак ще трябва да се обадите на полицията. Надяваме се, че никога не ви се налага да изпадате в такава ужасна ситуация, в която да не можете да влезете в собствената си къща. Споделете в коментарите дали ви се е случило подобно нещо и как е решен проблемът.

Continue Reading

Previous: Куче плувало 11 часа, за да помогне на стопанина си. Най-преданият приятел
Next: Здравко от Биг Брадър с първи думи за боя между Христина и любовницата му

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.