Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев обяви Скръбна вест, разплака България
  • Новини

Ники Кънчев обяви Скръбна вест, разплака България

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
nibkasoanoqqvqib.jpeg

17-годишният граовски славей от Перник, Цвети Страхилова, е загубила битката за живота си. Момичето, което обедини не само родния град, но и цяла България, в каузата да живее, е издъхнало, съобщи във Фейсбук Ники Кънчев.

Цвети беше болна от рак на кръвта, остра лимфобластна левкевмия, а сестра й Деси, само на 13 години, дари костен мозък, за да я спаси.

Операцията в Германия бе поета от Здравната каса, а средствата от благотворителния концерт и даренията на хората бяха използвани за престоя на момичето там.

След лечението в Германия състоянието на момичето се е подобрило. Цвети даже е пяла на концерт с детския ансамбъл „Граовче“ през юни. Докато болестта не се е завърнала с гръм и трясък.

Не изпускай тези оферти:

Именно Ники Кънчев пръв разказа историята на граовския славей публично и призова хората за финансова помощ.

13-годишната Деси може да спаси болната си от рак сестра, но трябват средства
Виж още
13-годишната Деси може да спаси болната си от рак сестра, но трябват средства

„Застигна ме черната вест, че ей това Слънце, Цвети Страхилова от Перник си е тръгнала от нашия свят. Цвети е загубила дългата борба с рака. Това е момичето, което обедини цял Перник, цяла България и миналата година на стадиона в града на 23 юни организирахме голям концерт в нейна подкрепа. Стекоха се хиляди и протегнаха ръка това момиче да живее. Хиляди непознати помогнаха на Цвети, а Перник застана като щит зад своето дете“, написа журналистът, лично ангажиран с битката за спасението й.

„България се трогна от историята й, защото по-малката й сестричка Деси реши да й дари костен мозък. След лечение в Германия нещата за Цвети видимо се подобриха.

Даже тази година на 8 юни тя пя заедно с децата от ансамбъл „Граовче“ на детския фестивал „Арлекин“. Тогава през сълзи Цвети благодари на всички за помощта. Да, ама не. Ракът не прощава. Ракът дебне зад ъгъла. Взе си едно българско дете. Едно малко Слънце. Почивай в мир, дете!“,

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов изригна гневно, след като Кирил Петков удари журналист
Next: Голям гаф в Стани богат! Скоро не бяхме виждали подобна издънка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.