Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов изригна гневно, след като Кирил Петков удари журналист
  • Новини

Слави Трифонов изригна гневно, след като Кирил Петков удари журналист

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
svlasviasivasiv.jpg

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов отправи нова критика към бившите управляващи от „Продължаваме Промяната”.

Повод за гневните му думи е нападението, което в сряда Кирил Петков извърши над журналиста Николай Караколев. Както съобщи, Караколев искаше да прекъсне съпредседателя на ПП с въпрос, а когато пострадалият възропта, Петков се направи на приятно разсеян.

„Ако се противопоставиш на измамниците от “Продължаваме промяната” си обявяван за “мафиот”, ако задаваш неудобни, провокативни въпроси на измамниците от “Продължаваме промяната” – получаваш лакът в корема.

Журналисти обвиниха Петков, че като премиер нанасял побои в кабинета си в МС.

Не изпускай тези оферти:

Толкоз за “почтените” нови политици.

И един въпрос към медиите – получавате ли пари от измамниците, за да прикривате тяхната простотия и агресия?“, написа Трифонов в профила си във Фейсбук.

Още политика от България:

Мигрантският натиск не е преставал и не е удачно темата да се използва за политически замеряния тази сутрин. Този проблем е общонационален.

Това заяви служебният правосъден министър Крум Зарков във връзка с тежката катастрофа в Бургас станала рано тази сутрин и при която двама полицейски служители загинаха след гонка с автобус, пулен с незаконно влезли у нас чужди граждани.

Въпросът за мигрантския натиск седи пред нас от много време и не е спиран да бъде обсъждан от различните ръководства на МВР и на Министерски съвет, каза Зарков пред bTV.

Този инцидент идва да ни напомни както работата, която вършат тези, които ни пазят, така и непрекъснатите опити реда да бъде нарушен. И ако днес това е новина номер едно, то десетки са случаите, когато служителите на реда си свършват работата тихо и без никой да разбере. И това са случаите, в които те успяват, каза още Зарков. Той призова смирено отношение към, по думите му, трагичния инцидент.

Пазенето на границите и въобще на обществения ред лежи на определен брой хора в МВР. И всяко ново предизвикателство, е нова тежест, каза още Крум Зарков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме на живо! Ето кой е вторият задържан за касапницата с убитите полицаи в Бургас
Next: Ники Кънчев обяви Скръбна вест, разплака България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.