Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не видял пострадалата жена. Тогава от нищото се появило куче и направило немислимото
  • Новини

Никой не видял пострадалата жена. Тогава от нищото се появило куче и направило немислимото

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
dfshgfhfereee.png

36-годишната Шанън Лорио от Джорджия преживяла повече шокиращи ситуации за един ден, отколкото повечето хора преживяват през целия си живот.

В онзи ден тя се скарала с мъжа си и решила да се повози с колата, за да се успокои и да си оправи нервите. Движела се с доста висока скорост и загубила контрол при завой.

Колата излязла от пътя и се озовала в канавка. В резултат на инцидента самата Шанън е изхвърлена през задното стъкло на колата върху багажника.

Шанън изгубила съзнание и тъй като колата й била далеч от пътя, никой от минаващите не можел да я види. Ситуацията била тежка. Но скоро жената дошла в съзнание за момент и видяла огромно куче пред себе си.

Шанън си спомнила силната болка, която е изпитала, когато е била изхвърлена през задното стъкло на колата.

След два остри завоя, навлизайки в третия, Шанън губи контрол и попада в канавкаъаа. Тя загубила съзнание, когато се приземила върху багажника на колата. Шанън кървяла и не можела да се движи. Когато се събудила, мислела, че ще умре, докато не разбрала, че до нея има още някой.

„Цялото ми лице кървеше, от носа ми течеше кръв. Изведнъж усетих, че някой е наблизо. Около мен тичаше огромно куче“, казва Шанън в интервю за „Heroes Among Us“.

Преди Шанън да започне да се паникьосва, кучето, което тя по-късно кръстила Хироу (Герой), започнало да ближе лицето й.

Но историята не свършва дотук. След като Хору облизал цялата кръв от лицето на Шанън, той започнал да я влачи към пътя. Той внимателно влачел ранената жена около 40 метра, докато я приближи до пътя, за да бъде видяна от преминаващите коли.

„Това куче направи всичко, за да ми помогне. Той е невероятно куче, истински герой. Сто процента съм сигурна, че ако не беше той, нямаше да съм жива сега. „Радвам се, че беше там“, казва Шанън.

Благодарение на факта, че кучето Хироу измъкнало Шанън на пътя, хората, които минавали наблизо, я забелязали и я отвели в болницата.

Оказало се, че Хору е бездомно куче, но след този героичен акт то се озовало в приюта за животни Humane Society. В този приют Хайди Риджди обучава кучета за търсене и спасяване на хора – точно тя взела Хироу в дома си.

Хироу бил обучен като спасително куче и очевидно намерил призванието си.

„Той ми спаси живота без специално обучение. „Като си помисля колко живота би могъл да спаси, като бъде обучен като спасително куче“, казва Шанън и добавя: „Казах му, че винаги ще бъде моят герой.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Еда Едже е разкрита, Шевал Сам издаде най-голямата й тайна
Next: Костадинов смълча Цветанка Ризова, каза нещо интересно

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.