Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не видял пострадалата жена. Тогава от нищото се появило куче и направило немислимото
  • Новини

Никой не видял пострадалата жена. Тогава от нищото се появило куче и направило немислимото

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
dfshgfhfereee.png

36-годишната Шанън Лорио от Джорджия преживяла повече шокиращи ситуации за един ден, отколкото повечето хора преживяват през целия си живот.

В онзи ден тя се скарала с мъжа си и решила да се повози с колата, за да се успокои и да си оправи нервите. Движела се с доста висока скорост и загубила контрол при завой.

Колата излязла от пътя и се озовала в канавка. В резултат на инцидента самата Шанън е изхвърлена през задното стъкло на колата върху багажника.

Шанън изгубила съзнание и тъй като колата й била далеч от пътя, никой от минаващите не можел да я види. Ситуацията била тежка. Но скоро жената дошла в съзнание за момент и видяла огромно куче пред себе си.

Шанън си спомнила силната болка, която е изпитала, когато е била изхвърлена през задното стъкло на колата.

След два остри завоя, навлизайки в третия, Шанън губи контрол и попада в канавкаъаа. Тя загубила съзнание, когато се приземила върху багажника на колата. Шанън кървяла и не можела да се движи. Когато се събудила, мислела, че ще умре, докато не разбрала, че до нея има още някой.

„Цялото ми лице кървеше, от носа ми течеше кръв. Изведнъж усетих, че някой е наблизо. Около мен тичаше огромно куче“, казва Шанън в интервю за „Heroes Among Us“.

Преди Шанън да започне да се паникьосва, кучето, което тя по-късно кръстила Хироу (Герой), започнало да ближе лицето й.

Но историята не свършва дотук. След като Хору облизал цялата кръв от лицето на Шанън, той започнал да я влачи към пътя. Той внимателно влачел ранената жена около 40 метра, докато я приближи до пътя, за да бъде видяна от преминаващите коли.

„Това куче направи всичко, за да ми помогне. Той е невероятно куче, истински герой. Сто процента съм сигурна, че ако не беше той, нямаше да съм жива сега. „Радвам се, че беше там“, казва Шанън.

Благодарение на факта, че кучето Хироу измъкнало Шанън на пътя, хората, които минавали наблизо, я забелязали и я отвели в болницата.

Оказало се, че Хору е бездомно куче, но след този героичен акт то се озовало в приюта за животни Humane Society. В този приют Хайди Риджди обучава кучета за търсене и спасяване на хора – точно тя взела Хироу в дома си.

Хироу бил обучен като спасително куче и очевидно намерил призванието си.

„Той ми спаси живота без специално обучение. „Като си помисля колко живота би могъл да спаси, като бъде обучен като спасително куче“, казва Шанън и добавя: „Казах му, че винаги ще бъде моят герой.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Еда Едже е разкрита, Шевал Сам издаде най-голямата й тайна
Next: Костадинов смълча Цветанка Ризова, каза нещо интересно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.