Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не приема на сериозно пеперудите в стомаха на 14-годишно момиче – часове по-късно животът й е съсипан
  • Новини

Никой не приема на сериозно пеперудите в стомаха на 14-годишно момиче – часове по-късно животът й е съсипан

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
yeryrydfydfyd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вероятно всички разпознаваме онова прекрасно чувство в нас, когато се влюбим.

Вътре бълбука и бълбука от щастие и изглежда, че пеперудите в стомаха ви никога не могат да се успокоят.

Когато Ceirra Zeager беше на 14 години, мечтата й се сбъдна.

Най-накрая успя да танцува с момчето, което харесваше, и цяла нощ пеперудите й танцуваха в корема й всеки път, когато бяха близо една до друга.

 

Но когато се прибра у дома, тя откри, че това прекрасно усещане е предупредителен знак, че нещо ужасно ще се случи.

Сега, почти десет години по-късно, Сеира разказва за кошмара, който промени всичко.

Да си млад е прекрасно.

Имате целия си живот пред вас и можете да изберете да оформите живота си точно както искате.

 

 

 

Това е светло време, в което бъдещето е пред вас и всичко изглежда възможно.

Но разбира се, това е и време на много мисли и чувства.

С всички хормони, които започват да действат, понякога е трудно да разберете какво да правите и кой наистина е правилният път, който да поемете.

Когато намерите и някой, когото харесвате в средата на всичко това, объркването става още по-голямо.

Ceirra Zeager беше само на 14, когато танцува с момче за първи път.

 

 

Много чувства витаеха във въздуха.

Тя хареса момчето, което я покани да танцуват и танците около него събудиха много кипящи чувства.

Цяла нощ усещаше как пеперудите в стомаха й стават все по-силни и по-силни.

Тя беше толкова щастлива и доволна, че когато напусна танца и се прибра, Сеира си тръгна с леки стъпки.

Но веднъж у дома се случи невероятното.

 

 

Откаран по спешност в болницата

Малко след като се прибра у дома, Сеира започна да се чувства все по-зле и по-зле.

„Пеперудите“, които бълбукаха от радост и топлина, вече не изглеждаха добре.

Започна да усеща болка в едната ръка.

Болката се усили и накрая стана непоносима за 14-годишното момиче.

Тя е откарана по спешност в болницата и е прегледана.

 

 

 

Лекарите отхвърлиха болката й и казаха, че Сиера просто изпитва „тийнейджърска тревожност“ и не смята, че това, което описва, е нещо необичайно.

Но тя и семейството й подозираха, че нещо все още не е наред.

Въпреки че лекарите не искаха да й дават болкоуспокояващи, те предложиха Сиера да отиде в детска болница с надеждата да успокоят семейството.

В детската болница тя получава съвсем различна диагноза.

 

 

След часове чакане, за да бъде видяна, Сиера най-накрая получи среща с лекар.

Не след дълго лекарят в детската болница прецени, че ситуацията е спешна.

14-годишното момиче се е наложило спешно да бъде оперирано , пише британският вестник The Sun.

На операционната маса се оказа, че Сиера наистина се е справила добре, като се е придържала към него.

След операцията тя откри, че е получила инфаркт в резултат на кръвен съсирек, който е преминал през дупка в сърцето й и е навлязъл в коронарна артерия.

 

 

 

Допълнителни тестове показаха, че тийнейджърката е имала повишен липопротеин А – което означава, че червените й кръвни клетки са „изключително лепкави“ – което води до кръвен съсирек.

Тя също е родена с дупка в сърцето, което позволява на съсирека да се заклещи в коронарната й артерия, причинявайки сърдечния удар.

 

 

След известно време в болницата Сиера е изпратена у дома на антикоагулантно лекарство.

На 14-годишна възраст получава инфаркт и животът й никога не е бил същият.

Как живее Ceirra Zeager днес, 10 години по-късно

Днес са изминали около десет години от страховития инцидент и Сиера казва пред The ​​Sun, че сърцето й е трайно увредено.

Тя няма толкова енергия, колкото връстниците си и след инфаркта й се наложи отново да оперира сърцето си.

 

 

През 2021 г., малко след като се омъжи, Сиера беше принудена да се подложи на операция на открито сърце.

Сега тя прави всичко по силите си, за да остане във форма и здрава.

Тя иска да сподели историята си с другите с надеждата, че може да повиши осведомеността за сърдечните заболявания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кумата сложи 50 лв. в плик за подарък, а когато булката го отвори и обяви публично сумата, всички замлъкнаха
Next: Наистина е велика: Лили Иванова по бельо, остави 20-годишните да й дишат прахта

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.