Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново земетресение разлюля Турция, изплашени хора напуснаха домовете си
  • Новини

Ново земетресение разлюля Турция, изплашени хора напуснаха домовете си

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
gsfhdfghtrhtrhtr.png

Земетресение с магнитуд 4,3 по Рихтер бе регистрирано в Източна Турция, съобщи Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД).

Епицентърът на труса е бил в район Онишубат в окръг Кахраманмараш и е отчетен на дълбочина 11,03 километра.

Министърът на вътрешните работи Али Йерликая в изявлението си в своя акаунт в социалните медии съобщи: „При земетресението с магнитуд 4,3 по Рихтер в Кахраманмараш, всички екипи на нашите съответни институции, особено АФАД, започнаха работа по преглеждане на терена.

Засега няма информация за жертви, ранени и сериозни материални щети. Има уплаха сред хората в Кахраманмараш, като някои излязоха пред домовете си в очакване на вторични трусове.“
Екипи

В публикацията, направена от Губернаторството на Кахраманмараш в акаунта на X в социалните медии, беше отбелязано следното:

„Към момента няма негативна ситуация след земетресението с магнитуд 4,3 по Рихтер, което се случи в 18.23 часа в нашия район Онишубат. Работата на терен продължава от нашите екипи.“

Кахраманмараш бе епицентър на земетресенията от 6 февруари, описани като „бедствието на века“, при което загинаха над 50 000 души, а стотици хиляди семейства станаха без дом.

В рамките на кампанията „Турция едно сърце“ турското правителство планира да достави до края на годината 9800 жилища за пострадалите от земетресението граждани на района.

В момента продължава строителството на едноетажни къщи от 127 квадратни метра, състоящи се от 3 стаи и 1 хол в селските квартали, от една страна, и жилищни кооперации, планирани като партер плюс 3, 4 и 5 етажи, в градовете продължават.
Бедствие

Губернаторът на Кахраманмараш Мюкерем Юнлуер заяви пред Анадолската агенция, че всички звена работят ден и нощ, за да гарантират, че на пострадалите от бедствието няма да им липсва нищо.

Напомняйки, че градът е сред най-засегнатите от бедствието селища, Юнлуер допълни:

„Пострадалите от бедствието ще бъдат настанени безопасно в новите си домове, които са построени по съвременни методи, като се обмисля всеки детайл. В момента продължава строителството на 20 хиляди апартамента.

Те са в центровете на градовете. Планираме да приключим 8 хиляди от тях до края на годината и да ги раздадем на нашите отговарящи на условията граждани. Около 10 хиляди от тях са в селските райони.“

Губернаторът Юнлюер отбеляза, че другите сгради ще бъдат завършени до юни 2024 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си геният Живко Иванов – художникът
Next: Баща изпадна в шок след диагнозата на детето си в Самоков и се ядоса

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.