Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО 20: До 200 лв. бонус за профилактичен преглед
  • Новини

НОВО 20: До 200 лв. бонус за профилактичен преглед

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2024
sdbfdkbfgkdbkfgbkfgb.png

А ко човек мине всички профилактични прегледи, които му се полагат в годината, в която навърши 46 години, може да получи финансов бонус. Това заяви доц. Антон Тонев, който е съветник на министъра на здравеопазването и специалист хирург-онколог.

 

Идеята се обмисля, за да се насърчи профилактиката. „Казвам 46 години, защото обикновено след 45-ата година се назначават повечето профилактични изследвания. И в момента, в който сме си направили тази задължителна профилактика, тогава бонусът да бъде финансов“, отбелязва лекарят.

Сума

Обмисля се това да бъде или твърда сума, която ние да получаваме в края на годината преди Коледа, или да бъде в рамките на една месечна наша здравна вноска, която да ни се връща година по-късно. Това са 100-200 лв. В момента личните лекари нямат достъп до профилактичните изследвания, които пациентите си правят по линия на доброволно или допълнително здравно осигуряване. Работим двете системи да си „говорят“, уточни пред БНР доц. Тонев.

Обсъжда се идеята, след като човек мине през кабинета на личния си лекар и той оцени цялостния му риск, с негово разрешение да получаваме автоматични направления за определени профилактични прегледи. Лекарят пък ще получава резултатите от тях.

Условието за това автоматично направление е да сме инсталирали на телефона си модула за пациентското ни досие и личният лекар да е преценил, че нашият общ статус е ниско рисков. „Крайното решение е в нашите общопрактикуващи лекари, като най-важното е да разберем, че става дума само за случаи без никакви оплаквания.

 

Когато имаме симптом и оплаквания, няма как да действаме с автоматизирани алгоритми“, отбелязва още доц. Тонев.

Съобщение

Възможно е от средата на годината електронното ни здравно досие да започне да изпраща напомнящи съобщения за посещение при джипито. За първоначалното инсталиране на този модул ще ни е необходим електронен подпис, но в момента се разработват и алтернативни системи от Информационно обслужване, които да направят по-лесни за използване всички тези електронни приложения.

Ползата на това електронно приложение ще бъде първо да получаваме навременна информация какво можем да ползваме в конкретната календарна наша година като пациент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лично опитах! Пъхаш памучето в пъпа и после – сбогом кашлица, настинки и менструални болки
Next: Аз обичам България се завърна с голям скандал по БТВ

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.