Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО 20: До 200 лв. бонус за профилактичен преглед
  • Новини

НОВО 20: До 200 лв. бонус за профилактичен преглед

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2024
sdbfdkbfgkdbkfgbkfgb.png

А ко човек мине всички профилактични прегледи, които му се полагат в годината, в която навърши 46 години, може да получи финансов бонус. Това заяви доц. Антон Тонев, който е съветник на министъра на здравеопазването и специалист хирург-онколог.

 

Идеята се обмисля, за да се насърчи профилактиката. „Казвам 46 години, защото обикновено след 45-ата година се назначават повечето профилактични изследвания. И в момента, в който сме си направили тази задължителна профилактика, тогава бонусът да бъде финансов“, отбелязва лекарят.

Сума

Обмисля се това да бъде или твърда сума, която ние да получаваме в края на годината преди Коледа, или да бъде в рамките на една месечна наша здравна вноска, която да ни се връща година по-късно. Това са 100-200 лв. В момента личните лекари нямат достъп до профилактичните изследвания, които пациентите си правят по линия на доброволно или допълнително здравно осигуряване. Работим двете системи да си „говорят“, уточни пред БНР доц. Тонев.

Обсъжда се идеята, след като човек мине през кабинета на личния си лекар и той оцени цялостния му риск, с негово разрешение да получаваме автоматични направления за определени профилактични прегледи. Лекарят пък ще получава резултатите от тях.

Условието за това автоматично направление е да сме инсталирали на телефона си модула за пациентското ни досие и личният лекар да е преценил, че нашият общ статус е ниско рисков. „Крайното решение е в нашите общопрактикуващи лекари, като най-важното е да разберем, че става дума само за случаи без никакви оплаквания.

 

Когато имаме симптом и оплаквания, няма как да действаме с автоматизирани алгоритми“, отбелязва още доц. Тонев.

Съобщение

Възможно е от средата на годината електронното ни здравно досие да започне да изпраща напомнящи съобщения за посещение при джипито. За първоначалното инсталиране на този модул ще ни е необходим електронен подпис, но в момента се разработват и алтернативни системи от Информационно обслужване, които да направят по-лесни за използване всички тези електронни приложения.

Ползата на това електронно приложение ще бъде първо да получаваме навременна информация какво можем да ползваме в конкретната календарна наша година като пациент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лично опитах! Пъхаш памучето в пъпа и после – сбогом кашлица, настинки и менструални болки
Next: Аз обичам България се завърна с голям скандал по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.