Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов клип от кръчма: Ето кой е милионерът Пламен с пържолите за 500 лева
  • Новини

Нов клип от кръчма: Ето кой е милионерът Пламен с пържолите за 500 лева

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
gdfgdfggrthtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пламен Христов е човекът, платил сметка от 500 лева за 3 пържоли в заведението Мазу на Крайбрежната алея във Варна.

Той всъщност остави 650 лева и бакшиш от 10 лева на сервитьорката.

Клипът му с пържолите е най-обсъжданата тема в момента в България.

Репортажи и блиц новини по темата направиха БТВ и Нова тв.

Оказа се, че е ял възможно най-скъпото месо в България по 35 лева на сто грама – „Не е просто вратна пържола, а е американски уей сей прайм рибай стек, който е с доста голяма мраморност, спрямо вкуса и качеството, който разбира от самото месо. В цял свят се знае, че е един от най-хубавите стекове в света“, казва Левент Фахри, мениджър на верига ресторанти.

 

В Лидл, Кауфланд или Билла също може да си купите рибай стек на по-ниска цена, но отново няма да излезе евтино.

Кой обаче е Пламен?

Нови кадри в мрежата го показват като изключителен бохем.

Той сам признава, че е знаел за цената на пържолите и по-скоро е направил клипа за приятелите си.

Не е очаквал такава слава. Той работи и живее в Нидерландия и явно е натрупал солидно състояние. Направил си е резиденция в родното село Беломорци край Търговище.

На входа на къщата му има голяма бяла лимозина, а на самата къща надпис Semeystvo Jiveemise.

На Пламен му се живее.

Това се вижда от клип в мрежата от заведение, в което пее не коя да е, а бившата половинка на Коцето – Райна.

Облечен в маркови бели дрехи Пламен излиза на сцената при нея и започва да хвърля пачки по стотачки.

 

Пламен засипва Райна с поне 1000 лева и тя явно е доволна и започва да си говори с него на уше.

 

„Още едно Живее ми се“, поздравява го тя.

„Можеш още“, подканя го Райна, което показва, че Пламен изобщо не е случаен, а желан клиент.

„Виждам, че пише 100 грама за 35 лева. Казах му, дай три пържоли, но като дойде сметката, виждам 14 пъти по 35 лева. 495 лева бяха пържолите и с другите неща 649 лева общо. Аз дори 10 лева оставих на сервитьорката да се радва, добави нашенецът. Оня ден поръчах тука едно агне, ядохме 30 човека за 300 лева, каза още той.

Госпожата ми вика 14 порции. Добре, 14 порции. Покажи ми къде са, и тя пак обяснява, че 400 грама съм ял.

В момента текат проверки за начина на обявяване на цените в заведенията по морето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Сухиндол има личен лекар, който от 15 години не знае какво е отпуск – няма кой да го замести
Next: Безмилостен шеф Манчев в Черешката, зетят на Сашо Диков изуми България

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.