Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза
  • Новини

Нов тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvdfvfdhgffjfgjhgkhj.png

Генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ на Съвета на Европа, отдел „Изпълнение на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)“ даде категоричен отговор на въпроса дали присъденото обезщетение от 1 635 875 евро по делото „Сакскобургготски и Хробок“ подлежи на връщане.

Ако българският съд окончателно реши в полза на държавата делото за собствеността на 16 500 дка гори, жалбоподателите ще са длъжни да върнат изплатеното им обезщетение, обясняват от СЕ. Отговорът е изпратен и до защитата на Симеон Сакскобургготски.

 

На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският окръжен съд изцяло уважи исковете на държавата за собствеността на 16 500 дка рилски гори, но решението му не е окончателно.

Затова след решение на Министерския съвет присъденото от ЕСПЧ обезщетение бе преведено на Сакскобургготски и Хробок. В същото време правителството чрез процесуалните си представители от МП прикани отдела по изпълнението в официално писмо да обясни какви са задълженията на държавата и свързаните с тях насрещни задължения на жалбоподателите по отношение на плащането на присъденото обезщетение. Повод дадоха публични изявления на защитата на Сакскобургготски.

По делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България“ ЕСПЧ отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (достъп до съд) само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание (НС) мораториум.

А именно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ). Другото уважено оплакване е, че жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите (чл. 6).

С решение от 2 май 2023 г. ЕСПЧ прие, че за нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия период, през който е в сила мораториумът – от 18 ноември 2009 г. до настоящия момент.

Но тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, ЕСПЧ постанови: ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно.

Че обезщетението е под условие е и разбирането на правителството по казуса.

„Смисълът на решението на Европейския съд може да бъде ясно потвърден. Ако с влязло в сила решение националният съд признае, че жалбоподателите не са собственици на всички или част от спорните имоти и държавата е заплатила междувременно справедливото обезщетение, присъдено от Европейския съд, това ще създаде задължение за жалбоподателите да заплатят обратно справедливото обезщетение частично, или изцяло, според това дали националните съдилища са установили, че те не са собственици на част или на всички имоти.

Решението не изисква никакви други условия, за да възникне задължението за връщане на платеното, като например уважаване от страна на националните съдилища на иск на държавата срещу жалбоподателите за вреди във връзка с добивите от експлоатацията на горите“, се казва в отговора на СЕ. Оттам добавят, че при положителен развой на процеса за държавата жалбоподателите ще трябва да върнат и изплатените им лихви за забава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разпределително дружество съобщи за голяма измама, потребителите да не се хващат
Next: Стайни растения, които правят всичко това: Гълтат мухъл, гъбички и конденз в апартамента

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.