Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза
  • Новини

Нов тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvdfvfdhgffjfgjhgkhj.png

Генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ на Съвета на Европа, отдел „Изпълнение на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)“ даде категоричен отговор на въпроса дали присъденото обезщетение от 1 635 875 евро по делото „Сакскобургготски и Хробок“ подлежи на връщане.

Ако българският съд окончателно реши в полза на държавата делото за собствеността на 16 500 дка гори, жалбоподателите ще са длъжни да върнат изплатеното им обезщетение, обясняват от СЕ. Отговорът е изпратен и до защитата на Симеон Сакскобургготски.

 

На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският окръжен съд изцяло уважи исковете на държавата за собствеността на 16 500 дка рилски гори, но решението му не е окончателно.

Затова след решение на Министерския съвет присъденото от ЕСПЧ обезщетение бе преведено на Сакскобургготски и Хробок. В същото време правителството чрез процесуалните си представители от МП прикани отдела по изпълнението в официално писмо да обясни какви са задълженията на държавата и свързаните с тях насрещни задължения на жалбоподателите по отношение на плащането на присъденото обезщетение. Повод дадоха публични изявления на защитата на Сакскобургготски.

По делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България“ ЕСПЧ отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (достъп до съд) само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание (НС) мораториум.

А именно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ). Другото уважено оплакване е, че жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите (чл. 6).

С решение от 2 май 2023 г. ЕСПЧ прие, че за нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия период, през който е в сила мораториумът – от 18 ноември 2009 г. до настоящия момент.

Но тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, ЕСПЧ постанови: ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно.

Че обезщетението е под условие е и разбирането на правителството по казуса.

„Смисълът на решението на Европейския съд може да бъде ясно потвърден. Ако с влязло в сила решение националният съд признае, че жалбоподателите не са собственици на всички или част от спорните имоти и държавата е заплатила междувременно справедливото обезщетение, присъдено от Европейския съд, това ще създаде задължение за жалбоподателите да заплатят обратно справедливото обезщетение частично, или изцяло, според това дали националните съдилища са установили, че те не са собственици на част или на всички имоти.

Решението не изисква никакви други условия, за да възникне задължението за връщане на платеното, като например уважаване от страна на националните съдилища на иск на държавата срещу жалбоподателите за вреди във връзка с добивите от експлоатацията на горите“, се казва в отговора на СЕ. Оттам добавят, че при положителен развой на процеса за държавата жалбоподателите ще трябва да върнат и изплатените им лихви за забава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разпределително дружество съобщи за голяма измама, потребителите да не се хващат
Next: Стайни растения, които правят всичко това: Гълтат мухъл, гъбички и конденз в апартамента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.