Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате коя е майката на Керана от Като две капки вода
  • Новини

Няма да повярвате коя е майката на Керана от Като две капки вода

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
kerrnasnrasnraskrasro.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мариян Станков-Мон Дьо, който се слави с това, че винаги е много подготвен за интервютата си и почти винаги докарва до сълзи събеседниците си с въпроси, които „бъркат“ дълбоко в душите им, този път не беше подготвен за нещо.

Преди дни той интервю певицата Керана, която нашумя в последните години с групата си „Керана и космонавтите“. А в момента 30-годишната изпълнителка, чието истинско име е Юлия Йорданова, прави фурор с представянето си в предаването „Като две капки вода“, където се справи прекрасно с повечето от падналите й се от бутона на късмета образи.

 

 

„Кой според теб заслужава да стои на стената на славата в България тези дни?“, попита я в един момент от интервюто Мон Дьо.

„Майка ми! Не знам дали си спомняте една ситуация, когато едно момиче го удари гръм и беше спасено от една жена. Тази жена е майка ми“, каза Керана, припомняйки случая от миналото лято в Приморско.

 

Тогава поразената от мълния бе на 18 години, а от хотел наблизо се отзовава жена, която преди да се обади на 112 й прави сърдечен масаж, с което спасява живота й.

„Така ли? Това е майка ти?“, приятно се изненада водещият.

„Да, това е майка ми“, отговори с усмивка Керана.

 

 

В този момент от интервюто по „Нова“ тръгнаха кадри от прегръдката между спасената и спасителката в болницата. „Теодора, ще се пребориш заради мен“, й казва Снежана Йорданова.

 

„Аз бях много изненадана колко шокирани бяха хората и как това беше станало новина“, учудено каза Керана.

„Новина е защото е нещо добро. Защото рядко в днешните времена даваме истории за хора, които помагат на други хора. Обикновено говорим за лошата страна на хората“, обясни Мариян Станков.

 

„Разберете, мен майка ми ме е възпитала. Аз цял живот съм я гледала да прави такива неща. И че това е станало сега публично, не означава, че не е имало страшно много други такива ситуации преди в живота и аз съм го приела това за норма. За мен не е изненадващо. Тя ми се обади и казва: „Тук знаеш ли какво стана – падна гръм и аз спасих една жена“. Аз й викам: „Как така е паднал гръм?“ Аз не бях шокирана, че майка ми е спасила човек. Аз съм я виждала да го прави много пъти.

 

Дядо ми и друга хора, които са били около нас, тя винаги е реагирала хладнокръвно в стресови ситуации. И се изненадвам, че е паднал гръм, а не че е спасила човешки живот, защото това е норма. И още нещо, за което съм й много благодарна, е, че аз не знаех, че съществува неравенство между мъже и жени. Много късно го разбрах в живота си. Тя ме е предпазвала от това нещо. Аз съм виждала не мъж, не жена, а просто майка си – един човек, който се справя наравно с всички останали. Да, моите родители са разделени. Трябваа да кажа също и за баща ми. Той е чудесен. Той ме е научил на страшно много неща“, каза Керана.

 

 

Понататък в интервюто тя разкри, че много пъти се е влюбвала в живота си, но в момента няма мъж до себе си. „Аз винаги съм била много романтична по натура. Но може би това моето сводолюбие ми е пречило за тази концепция за любов, която имаме“, сподели певицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погребан жив: Мъж загина, затрупан по време на изкопни работи в Шуменско
Next: Каква част от спестяванията ни в банките е защитена и какво да очакваме при фалит?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.