Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате коя е майката на Керана от Като две капки вода
  • Новини

Няма да повярвате коя е майката на Керана от Като две капки вода

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
kerrnasnrasnraskrasro.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мариян Станков-Мон Дьо, който се слави с това, че винаги е много подготвен за интервютата си и почти винаги докарва до сълзи събеседниците си с въпроси, които „бъркат“ дълбоко в душите им, този път не беше подготвен за нещо.

Преди дни той интервю певицата Керана, която нашумя в последните години с групата си „Керана и космонавтите“. А в момента 30-годишната изпълнителка, чието истинско име е Юлия Йорданова, прави фурор с представянето си в предаването „Като две капки вода“, където се справи прекрасно с повечето от падналите й се от бутона на късмета образи.

 

 

„Кой според теб заслужава да стои на стената на славата в България тези дни?“, попита я в един момент от интервюто Мон Дьо.

„Майка ми! Не знам дали си спомняте една ситуация, когато едно момиче го удари гръм и беше спасено от една жена. Тази жена е майка ми“, каза Керана, припомняйки случая от миналото лято в Приморско.

 

Тогава поразената от мълния бе на 18 години, а от хотел наблизо се отзовава жена, която преди да се обади на 112 й прави сърдечен масаж, с което спасява живота й.

„Така ли? Това е майка ти?“, приятно се изненада водещият.

„Да, това е майка ми“, отговори с усмивка Керана.

 

 

В този момент от интервюто по „Нова“ тръгнаха кадри от прегръдката между спасената и спасителката в болницата. „Теодора, ще се пребориш заради мен“, й казва Снежана Йорданова.

 

„Аз бях много изненадана колко шокирани бяха хората и как това беше станало новина“, учудено каза Керана.

„Новина е защото е нещо добро. Защото рядко в днешните времена даваме истории за хора, които помагат на други хора. Обикновено говорим за лошата страна на хората“, обясни Мариян Станков.

 

„Разберете, мен майка ми ме е възпитала. Аз цял живот съм я гледала да прави такива неща. И че това е станало сега публично, не означава, че не е имало страшно много други такива ситуации преди в живота и аз съм го приела това за норма. За мен не е изненадващо. Тя ми се обади и казва: „Тук знаеш ли какво стана – падна гръм и аз спасих една жена“. Аз й викам: „Как така е паднал гръм?“ Аз не бях шокирана, че майка ми е спасила човек. Аз съм я виждала да го прави много пъти.

 

Дядо ми и друга хора, които са били около нас, тя винаги е реагирала хладнокръвно в стресови ситуации. И се изненадвам, че е паднал гръм, а не че е спасила човешки живот, защото това е норма. И още нещо, за което съм й много благодарна, е, че аз не знаех, че съществува неравенство между мъже и жени. Много късно го разбрах в живота си. Тя ме е предпазвала от това нещо. Аз съм виждала не мъж, не жена, а просто майка си – един човек, който се справя наравно с всички останали. Да, моите родители са разделени. Трябваа да кажа също и за баща ми. Той е чудесен. Той ме е научил на страшно много неща“, каза Керана.

 

 

Понататък в интервюто тя разкри, че много пъти се е влюбвала в живота си, но в момента няма мъж до себе си. „Аз винаги съм била много романтична по натура. Но може би това моето сводолюбие ми е пречило за тази концепция за любов, която имаме“, сподели певицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погребан жив: Мъж загина, затрупан по време на изкопни работи в Шуменско
Next: Каква част от спестяванията ни в банките е защитена и какво да очакваме при фалит?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.