Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна вест за България! Станишев се завръща!
  • Новини

Огромна вест за България! Станишев се завръща!

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
stasntaisihashv.png

Булфото

Неочаквано днес от Берлин Сергей Станишев, бившия лидер на БСП заяви, че каквото зависи от него да подкрепи левицата да бъде силна, адекватна, европейска, модерна, ще го прави.

Припомняме, че вчера, след 11 години начело, той предаде поста на новоизбрания президент на ПЕС Стефан Льовен, предаде novini.bg.

Попитан накъде ще поеме оттук нататък и ще влезе ли в битката за БСП, Станишев помоли журналистите да му дадат малко почивка и обяви, че ще помага на левицата.

Не изпускай тези оферти:

“Ако искате, моят лозунг е да направим БСП и левицата големи отново, да бъдем фактор, който задава дневния ред на страната, а не е просто присъдружна партия към някаква коалиция или към някой, който е по-добър или по-голям от нас. Това е унизително положение за БСП”, коментира той.

По думите му, ако БСП е достатъчно голяма и силна и левицата е голяма и силна, ще има място за всеки.

Станишев коментира, че не е лице на опозицията и посочи, че в БСП има много загрижени хора. “Трябва да осъзнаем, че днес на картата е изобщо съществуването на БСП като политическа сила, от която нещо зависи. Това е обща отговорност”, заяви той, предаде Дарик.

Досегашният президент на ПЕС каза, че през тези 11 години начело на европейската левица е следвал ясно принципите – уважение и диалог с всяка партия и на тази база изграждане на консенсус и политики, пречупени през ценностите за демокрация, справедливост, солидарност, равенство.

За съжаление, в БСП тези принципи днес не работят, коментира Станишев. Нито имаме вътрешен диалог – имаме постоянно караници, нито имаме диалог навън, нито имаме изграждане на политики, които са убедителни, така че да мотивират хората не със страх, а с положителна емоция, посочи той.

Относно отсъствието на лидера на БСП Корнелия Нинова от конгреса в Берлин, Сергей Станишев коментира, че, за съжаление, това е последователно поведение през последните години.

Той отбеляза, че това е и една от основните причини да не се кандидатира отново за президент на ПЕС. Ако нямаш зад себе си партия, която е голяма, която е ангажирана с ПЕС, трудно може да играеш тази роля, която се очаква от президента на европейското единно социалдемократическо семейство, посочи Станишев.

Още политика:

Апокалипсис със сметките предвиди любимката на народа Мика Зайкова. Тя подчерта, че ръстът на цените на хранителните стоки от малката потребителска кошница е между 30 и 40%. Според нея около 70-80 на сто от хората няма да могат да посрещат сметките си за ток и вода.

Новият парламент едва ли ще просъществува, прогнозира икономистът на ИТН в студиото на Нова тв. Тя се надява новите депутати да успеят да приемат бюджета за догодина и 22 необходими закона, за да дойдат парите от Плана за възстановяване и устойчивост.

Заради неразбирателствата между политическите партии, Заякова очаква нови предсрочни избори около 2 февруари. „Само че тогава няма да отидат да гласуват и един милион”, е мнението на икономиста.

За нея вариант е експертно или програмно правителство. „Нека застанат хора, които наистина знаят какво правят. Асенчо и Кирчо не знаят какво е държава, а искат да управляват. Има неща, които не се учат дори в американските университети”, добави тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бандитска екзекуция: Убиха много богата българка в наследствената й къща, работата стана много дебела
Next: Това растение убива раковите клетки?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.