Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна за близо милион български пенсионери от 1-ви октомври
  • Новини

Огромна промяна за близо милион български пенсионери от 1-ви октомври

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
gasgaslgaslgh.jpeg

От 1 октомври всички пенсии ще се преизчислят, а това ще доведе до увеличение за над 715 хил. души. Новото правило бе записано в Закона за изменение на бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година.

То ще доведе до увеличаване на размерите предимно на пенсиите, отпуснати по-назад във времето.

От същата дата пък таванът на пенсиите ще се вдигне от 2000 на 3400 лв. Така само 1000 души ще останат ограничени от него.

Средната пенсия ще достигне 722 лв. и ще нарасне с близо 19% спрямо юни.

Не изпускай тези оферти:

През октомври 304 000 пенсионери ще получават пенсии под или до официалната линия на бедност – 413 лв.

Това са пенсионери с минимални пенсии за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж, пенсионери с пенсии за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, пенсионери с пенсия, несвързана с трудова дейност, както и пенсионери с пенсия от европейски регламенти и международни договори.

806 000 пък ще бъдат пенсионерите с минимални пенсии през октомври.

Преизчисляването на пенсиите от 1 октомври ще се извърши на две стъпки.

Първо се определя условен базисен размер, на който се стъпва, за да може при втората стъпка да се дадат процентите на увеличение по новия механизъм.

Той наподобява механизма на осъвременяване по швейцарското правило, но в модифициран вариант. Този стартов базисен размер се определя към годината на отпускане на пенсията, като е предвидено изключение за пенсиите, отпуснати до края на 2007 г.

Този условен размер на пенсията се определя, като: средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножава с индивидуалния коефициент, с броя на годините и месеците осигурителен стаж на пенсионера и със съответната тежест на осигурителния стаж – към годината на отпускане.

Трудовите пенсии по принцип се изчисляват на базата на средномесечния осигурителен доход за 12 месеца, предхождащи отпускането ѝ.

Особеността при пенсиите, отпуснати до края на 2007 г. (преди 2008 г.) е това, че за тях се взема фиксиран доход от 398,17 лв., който е средномесечният осигурителен доход за 2007 г., като с него се образува условният, базисен размер на пенсията за целите на преизчисляването.

Индивидуалният коефициент и продължителността на осигурителния стаж на лицето участват при преизчисляването с последните им актуални стойности, които те имат към 30 септември 2022 г.

Относно тежестта, която се прилага за годините и месеците осигурителен стаж – с новата разпоредба законодателят е казал, че преизчисляването се прави с процента, който е бил определен за годината, в която е отпусната пенсията – колкото е била тежестта на стажа при отпускането ѝ, такъв процент се използва и при преизчисляването от 1 октомври.

Още новини за финанси:

България е сред страните, които ще получат допълнителни средства от Европейския социален фонд (ЕСФ), съобщи днес Европейската комисия.

Предвижда се 18,6 милиона евро да бъдат насочени към покриването на основните нужди на уязвимите групи.

Ваучери ще бъдат раздадени и на украински бежанци, с възможност да бъдат заменени за храна и всекидневни принадлежности, например дрехи и училищни пособия.

Още 36,4 милиона евро ще бъдат отпуснати за мерки за икономическо възстановяване – за запазване на работните места и подобряване на услугите за грижи за хора с увреждания.

От тях 23,8 милиона евро ще подкрепят 9000 украински бежанци да се включат в българския трудов пазар.

Комисията отбелязва, че за миналата година за подобни цели в ЕС бяха осигурени 40 милиарда евро, включително в помощ на украинските бежанци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вият сирени! Мощен взрив разтърси ямболско призори
Next: След потопа в Поморие: Мъж без гащи подгонил млада жена! Ето какво се случи с горкото момиче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.