Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След потопа в Поморие: Мъж без гащи подгонил млада жена! Ето какво се случи с горкото момиче
  • Новини

След потопа в Поморие: Мъж без гащи подгонил млада жена! Ето какво се случи с горкото момиче

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
zviasvkaskkas.jpg

Момичето едва успяло да избяга и стигнало до Районното управление на МВР

Мъж от Поморие се е опитал да блудства с млада жена на крайбрежната алея, съобщава Флагман.бг. Случаят е отпреди няколко дни, но за него до този момент бе известно само на тесен кръг от хора.

В петък той се самозадоволявал на една от пейките на алеята, докато около него не преминала млада жена от украински произход.

Тя изглежда е подействала като афродизиак и мигом тръгнал след нея. За ужас – със свалени гащи.

Не изпускай тези оферти:

Момичето едва успяло да избяга и стигнало до Районното управление на МВР в Поморие.

След подаването на жалбата ексхибиционистът незабавно е бил задържан. Оказало се, че е млад мъж от града, българин, работил в сферата на туризма.

Той първоначално е отрекъл да е извършвал мръснишките действия, но за зла негова участ бил заснет от охранителните камери.

Въпреки това отричал и твърдя, че не е той, независимо, че бил със същите дрехи, а и веднага бил разпознат от жената – жертва на сексуалните му мераци.

Още криминални новини:

Криминалисти разбиха нарколаборатория при зрелищна акция в жк „Възраждане“. Операцията, която е на Първо РУ-Бургас, се провежда в този момент на ул. „Дебелт“.

Ченгетата нахлуха в дома на 41-годишния Добромир Атанасов, по-известен с прякора Дроба, и го сгащиха, докато готви пико, пише Флагман.

В апартамента заедно с него е бил и 57-годишният Христо Димитров-Рибката. Двамата са изведени с белезници и са отведени в ареста.

При претърсването, което продължава повече от час, са намерени голямо количество наркотици, множество прекурсори и всичко необходимо за приготвянето на метамфетамин.

Добромир Дроба е снабдявал с пико половината жк „Възраждане“, разкриха запознати. Той е арестуван неведнъж именно за производство на наркотици, като последната акция бе през март т.г. Дроба е лежал и в затвора.

„Полицаите си вършат перфектно работата, колко пъти вече го арестуват, но какво от това – той пак е на свобода и продължава с глупостите. Уж искаше да се поправи, да продаде апартамента и да замине за чужбина.

Майка му почина в края на миналата година. Това е семейният им апартамент, в който вече живее сам. Редовно се събират там с други и се дрогират“, разкри приятел на Добромир Дроба.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна за близо милион български пенсионери от 1-ви октомври
Next: Кoгaтo родителите paзбpaли кaк изглeждa бeбeтo им, тe гo зaхвъpлили дaлeч. 4 гoдини пo-къcнo се cлучвa чудo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.