Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна: Наемите по банка, а не на ръка
  • Новини

Огромна промяна: Наемите по банка, а не на ръка

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
dsflgkldfkmhkfghgfh.jpg

Малцина обърнаха внимание каква голяма промяна ще има при наемните отношения при свалянето на тавана за плащане в брой.

Наемателите и наемодателите, които имат едногодишен договор ще трябва да предават и получават сумите по банка, ако годишният наем е над 5 000 лева т.е. над 416 лева на месец.

 

Идеята да се ограничи плащането в брой от 10 000 до 5 000 лв е много дискусионна и трябва да бъде обмислена внимателно. Това каза д-р Джеймс Йоловски, финансист, в „Денят на Фокус“ по Радио „Фокус“.

 

„Дори в Парламента нямаше единодушие по въпроса, макар законът да мина на първо четене. Това не значи, че той няма да претърпи промени до второ четене. През 2017 г. започнаха първите стъпки в тази насока, като целта е изсветляване на икономиката“, каза Йоловски. Като ограничим плащанията в брой, това ще ни помогне да контролираме паричните потоци и да установим несъответствия – това е основен аргумент в полза на идеята. Тя има и превантивен характер, за да няма злоупотреби, смята той.

 

„Тези плащания с карта или по банков път са малко по-сигурни за хората, които разплащат – по-нисък е рискът от измами, има възможност за оспорване на транзакциите. Факт е, че свалянето на прага изключително много разширява стоките и услугите, които попадат в този диапазон до 5000 лв. Предишното понижение беше от 15 000 на 10 000 лв.

 

Инфлацията означава, че цените поскъпват и това увеличава вероятността една покупка да надвиши прага от 5 000 лв“, добави експертът.

Ако получавате наем и сте сключили едногодишен договор, а общата сума на наемните вноски надвишава 5 000 лв, ще бъдете длъжни да имате банкова сметка, алармира той, ако идеята бъде приета в този си вид на второ четене.“

 

Възниква въпросът необходимо ли е да поддържаме банкова сметка само заради такъв тип инцидентни плащания, ако тя не ни е нужна за друго“, попита Йоловски.

„ЕЦБ и ЕК обръщат внимание на разплащанията между физически лица.

 

Можете да си платите сметката в магазина през POS терминал, но не и да платите наема си така, защото наемодателят е физическо лице. Ако погледнем международния опит, факт е, че в повечето европейски държави няма ограничения за плащанията в брой. При нашия анализ нямаме достатъчно задълбочено изследвание какви ще бъдат ефектите от подобна мярка“, каза още Джеймс Йоловски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварете 1 чаена лъжичка риган с 1 пръчка канела и никога не губете тази рецепта! Спасете се от болка и болести
Next: Всички сме застрашени от глоби до 700 лева – ето какво можеш да направиш, за да няма лоши изненади

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.