Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна: Наемите по банка, а не на ръка
  • Новини

Огромна промяна: Наемите по банка, а не на ръка

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
dsflgkldfkmhkfghgfh.jpg

Малцина обърнаха внимание каква голяма промяна ще има при наемните отношения при свалянето на тавана за плащане в брой.

Наемателите и наемодателите, които имат едногодишен договор ще трябва да предават и получават сумите по банка, ако годишният наем е над 5 000 лева т.е. над 416 лева на месец.

 

Идеята да се ограничи плащането в брой от 10 000 до 5 000 лв е много дискусионна и трябва да бъде обмислена внимателно. Това каза д-р Джеймс Йоловски, финансист, в „Денят на Фокус“ по Радио „Фокус“.

 

„Дори в Парламента нямаше единодушие по въпроса, макар законът да мина на първо четене. Това не значи, че той няма да претърпи промени до второ четене. През 2017 г. започнаха първите стъпки в тази насока, като целта е изсветляване на икономиката“, каза Йоловски. Като ограничим плащанията в брой, това ще ни помогне да контролираме паричните потоци и да установим несъответствия – това е основен аргумент в полза на идеята. Тя има и превантивен характер, за да няма злоупотреби, смята той.

 

„Тези плащания с карта или по банков път са малко по-сигурни за хората, които разплащат – по-нисък е рискът от измами, има възможност за оспорване на транзакциите. Факт е, че свалянето на прага изключително много разширява стоките и услугите, които попадат в този диапазон до 5000 лв. Предишното понижение беше от 15 000 на 10 000 лв.

 

Инфлацията означава, че цените поскъпват и това увеличава вероятността една покупка да надвиши прага от 5 000 лв“, добави експертът.

Ако получавате наем и сте сключили едногодишен договор, а общата сума на наемните вноски надвишава 5 000 лв, ще бъдете длъжни да имате банкова сметка, алармира той, ако идеята бъде приета в този си вид на второ четене.“

 

Възниква въпросът необходимо ли е да поддържаме банкова сметка само заради такъв тип инцидентни плащания, ако тя не ни е нужна за друго“, попита Йоловски.

„ЕЦБ и ЕК обръщат внимание на разплащанията между физически лица.

 

Можете да си платите сметката в магазина през POS терминал, но не и да платите наема си така, защото наемодателят е физическо лице. Ако погледнем международния опит, факт е, че в повечето европейски държави няма ограничения за плащанията в брой. При нашия анализ нямаме достатъчно задълбочено изследвание какви ще бъдат ефектите от подобна мярка“, каза още Джеймс Йоловски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварете 1 чаена лъжичка риган с 1 пръчка канела и никога не губете тази рецепта! Спасете се от болка и болести
Next: Всички сме застрашени от глоби до 700 лева – ето какво можеш да направиш, за да няма лоши изненади

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.