Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Окончателно! Стефан Янев категоричен: Приемам поканата за преговори с Борисов
  • Новини

Окончателно! Стефан Янев категоричен: Приемам поканата за преговори с Борисов

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
stastasfasnfnasfn.jpg

Ще отидем на разговори с Борисов, заявява в интервю за „Труд“ лидерът на „Български възход“ Стефан Янев. И обяснява, че партията е готова на разговори с всеки.

На пресконференция след изборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова да се търси съгласие за правителство и посочи като преговорен екип бившия президент Росен Плевнелиев и бившия външен министър Соломон Паси.

Запитан конкретно ще приеме ли поканата, която вчера отправи лидерът на ГЕРБ, Стефан Янев отговаря:

„Разбира се, че ще приемем. Това е нещо, за което аз и коалицията, която представлявам, говорихме през цялата кампания – че ние влизаме в политиката да предлагаме и да търсим съответни решения. Не може всеки поединично да гарантира осъществяването на тези решения, затова търсим варианти за по-широка подкрепа и разбиране.

Не изпускай тези оферти:

И призивът „да седнем на масата на преговорите“ аз съм го декларирал като заявка много пъти по време на кампанията. Моето мнение е, че когато партиите влязат в парламента, трябва да търсят начини за взаимодействие. А това става чрез преговори, в които се излагат съответните гледни точки, приоритети, визия и начин за решаването на различните проблеми, и се намира най-малкото общо кратно.

Тези приоритети се приемат от една, две, пет или всички партии и по този начин се сформира ако не мнозинство, то поне съмишленици за посоката, в която трябва да се развива държавата.“

Нашите червени линии са реализацията на националните интереси, казва той. А „национални интереси“ дефинира като „сигурност, справедливост и благоденствие“.

„България е член на НАТО и на ЕС. Тази евроатлантическа коалиция всъщност е българският национален интерес, начинът, по който ние управляваме държавата и какви решения предлагаме на гражданите ни. Това е основата. Така че нямам нищо против да се слагат тези понятия на масата, но всъщност основата опира до това какви решения ние предлагаме на нашите граждани. И да не слагаме етикети, без да предлагаме такива решения.

Защото гражданите в момента ги интересува инфлацията, цените на енергията и икономическото развитие на страната. Да не се получи така, че в резултат на инфлацията да дойде рецесия, да се получат фалити на фирми, а с тях – и безработица. Това е страшното, което плаши българските граждани и това са основните въпроси, които трябва да решаваме“, казва още Янев.

Още политика:

„Демократична България“ (ДБ) вече е предложила свикването на Консултативен съвет по националната сигурност (КСНС) при президента, за да започнат разговорите за съставяне на правителство. Това коментира в ефира на България Он Еър бившият министър на електронното управление от ДБ Божидар Божанов.

„Дори в този парламент да не се сформира управление, в следващия трябва да се сформира. Трябва да започнем разговорите какви са системните проблеми в страната, които ГЕРБ отричат, ние затова не можем да направим коалиция с тях, защото те продължават да си заравят главата в пясъка“, посочи той.

По думите на Божанов „Демократична България“ водещ приоритет остава реформата в правосъдието, което е и основна разделителна линия с партията на бившия премиер Бойко Борисов.

„Тази тема виси, тя е темата за върховенството на правото и за това да има един независим орган, не персонифициран, който да извади темата за корупцията от политическия дебат“, коментира той.

Именно КСНС е подходящият институционален инструмент, който да бъде използван за разрешаването на политическата криза, която всички партии признават, а по време на него трябва да бъдат поставени и всички останали теми като войната в Украйна, смята бившият министър.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен шаман пророкува: След изборите България тръгва напред, черната магия е развалена
Next: Майка на 98 постъпи в старчески дом при сина си, за да се грижи за него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.