Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Окончателно! Стефан Янев категоричен: Приемам поканата за преговори с Борисов
  • Новини

Окончателно! Стефан Янев категоричен: Приемам поканата за преговори с Борисов

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
stastasfasnfnasfn.jpg

Ще отидем на разговори с Борисов, заявява в интервю за „Труд“ лидерът на „Български възход“ Стефан Янев. И обяснява, че партията е готова на разговори с всеки.

На пресконференция след изборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова да се търси съгласие за правителство и посочи като преговорен екип бившия президент Росен Плевнелиев и бившия външен министър Соломон Паси.

Запитан конкретно ще приеме ли поканата, която вчера отправи лидерът на ГЕРБ, Стефан Янев отговаря:

„Разбира се, че ще приемем. Това е нещо, за което аз и коалицията, която представлявам, говорихме през цялата кампания – че ние влизаме в политиката да предлагаме и да търсим съответни решения. Не може всеки поединично да гарантира осъществяването на тези решения, затова търсим варианти за по-широка подкрепа и разбиране.

Не изпускай тези оферти:

И призивът „да седнем на масата на преговорите“ аз съм го декларирал като заявка много пъти по време на кампанията. Моето мнение е, че когато партиите влязат в парламента, трябва да търсят начини за взаимодействие. А това става чрез преговори, в които се излагат съответните гледни точки, приоритети, визия и начин за решаването на различните проблеми, и се намира най-малкото общо кратно.

Тези приоритети се приемат от една, две, пет или всички партии и по този начин се сформира ако не мнозинство, то поне съмишленици за посоката, в която трябва да се развива държавата.“

Нашите червени линии са реализацията на националните интереси, казва той. А „национални интереси“ дефинира като „сигурност, справедливост и благоденствие“.

„България е член на НАТО и на ЕС. Тази евроатлантическа коалиция всъщност е българският национален интерес, начинът, по който ние управляваме държавата и какви решения предлагаме на гражданите ни. Това е основата. Така че нямам нищо против да се слагат тези понятия на масата, но всъщност основата опира до това какви решения ние предлагаме на нашите граждани. И да не слагаме етикети, без да предлагаме такива решения.

Защото гражданите в момента ги интересува инфлацията, цените на енергията и икономическото развитие на страната. Да не се получи така, че в резултат на инфлацията да дойде рецесия, да се получат фалити на фирми, а с тях – и безработица. Това е страшното, което плаши българските граждани и това са основните въпроси, които трябва да решаваме“, казва още Янев.

Още политика:

„Демократична България“ (ДБ) вече е предложила свикването на Консултативен съвет по националната сигурност (КСНС) при президента, за да започнат разговорите за съставяне на правителство. Това коментира в ефира на България Он Еър бившият министър на електронното управление от ДБ Божидар Божанов.

„Дори в този парламент да не се сформира управление, в следващия трябва да се сформира. Трябва да започнем разговорите какви са системните проблеми в страната, които ГЕРБ отричат, ние затова не можем да направим коалиция с тях, защото те продължават да си заравят главата в пясъка“, посочи той.

По думите на Божанов „Демократична България“ водещ приоритет остава реформата в правосъдието, което е и основна разделителна линия с партията на бившия премиер Бойко Борисов.

„Тази тема виси, тя е темата за върховенството на правото и за това да има един независим орган, не персонифициран, който да извади темата за корупцията от политическия дебат“, коментира той.

Именно КСНС е подходящият институционален инструмент, който да бъде използван за разрешаването на политическата криза, която всички партии признават, а по време на него трябва да бъдат поставени и всички останали теми като войната в Украйна, смята бившият министър.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен шаман пророкува: След изборите България тръгва напред, черната магия е развалена
Next: Майка на 98 постъпи в старчески дом при сина си, за да се грижи за него

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.