Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина
  • Новини

Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
anasnasonaslniao.jpg

Консумацията на подходящото олио може да замени рибата в диетата, която е така полезна за сърцето.

Руският кардиолог д-р Анна Кореневич припомня, че за подобряване на здравето на сърдечно-съдовата система се препоръчва консумацията на тлъста морска риба, която е отличен източник на ненаситени омега-3 мастни киселини. Те спомагат за поддържане на еластичността на съдовата тъкан, намаляват риска от атеросклероза.

Според д-р Кореневич някои растителни масла могат да бъдат достойна алтернатива на скъпата риба, тъй като съдържат и високи нива на ценни мастни киселини.

 

Не изпускай тези оферти:

Достатъчно е да подправяте салатата с лъжица от него всеки ден, за да получите същата полза, както от консумацията на риба, споделя д-р Анна Кореневич.

Кардиологът препоръчва включването на ленено масло в диетата. Специалистът отбелязва, че това олио значително превъзхожда зехтина по отношение на наситеността с омега-3. Сто грама масло ленено семе и зехтин съдържат съответно 53 грама и 0,76 грама здравословни мастни киселини. 

 

Д-р Кореневич допълва, че при висок холестерол в кръвта трябва да се наблегне на приема на омега-3 при консумация на мазнини. Лекарят пояснява също така че най-големи ползи за здравето има използването на нерафинирани студено пресовани растителни масла (при условие, че не се нагряват).

 

Важно: Статията е с информативна цел и не замества балансираното хранене, както и консултацията със специалист!

Само за седмица цената на оранжерийните домати се повиши с 19 на сто

Поне в 3 града в страната цената на бутилка слъночгледово олио е слязла под 4 лв. на едро по тържищата и в магазините струва под 5 лева, показва справка на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За разлика от преди месец вече почти няма градове, в които по тържищата олиото да струва над 5 лева за литър (Виж инфографиката на 10-а стр.)

Олиото, което поевтинява главно заради засиления износ на слънчоглед и на олио от Украйна у нас и в други страни от региона, обаче е единственото изключение при основните хранителни продукти.

Почти всички останали стоки поскъпват, най-силно това се случва при плодовете и зеленчуците. Оранжерийните домати например поскъпнаха с нови 19% само за последната седмица. Оранжерийните краставици и чушки също поскъпват само за пет-седем дни с по 6 до 10%.

На пазара тези зеленчуци са само от оранжерии, а за отглеждането им е необходима енергия, която сега струва с около 80-100% повече, отколкото по същото време миналата година.

Леко поскъпват дори пакетираните варива като боб, леща, също и захарта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николета Лозанова попиля майката на Сашко. Изсипа остри критики по неин адрес
Next: Трагедия: Напусна ни доц. д-р Миглена Стамболийска

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.