Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Осъдиха на смърт китайски министър на правосъдието за корупция
  • Новини

Осъдиха на смърт китайски министър на правосъдието за корупция

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
manasniasniasin.jpg

Градският съд на Чанчун (провинция Дзилин, Североизточен Китай) в четвъртък осъди бившия министър на правосъдието, бивш заместник-министър на обществената сигурност на Китай Фу Джънхуа на смърт с две години отсрочка.

Както се посочва в присъдата на инстанцията, той е признат за виновен във вземане на подкупи на обща стойност 117 милиона юана (около 16,5 милиона долара), предава ТАСС, съобщава агенция „Фокус“.

Фу Джънхуа е лишен от политически права, имуществото му ще бъде конфискувано в полза на държавата. След две години условна присъда може да бъде заменена с доживотен затвор без право на обжалване и замяна.

Както установи разследването, Фу Джънхуа, докато е работил на различни държавни и партийни постове от 2005 до 2021 г., е предоставял покровителство на бизнеса, а също така е използвал служебното си положение за лични цели.

Не изпускай тези оферти:

Освен това той беше признат за виновен в укриване на важни доказателства за престъпления, извършени от по-малкия му брат Фу Вейхуа.

Фу Джънхуа се призна за виновен и се разкая, а също така помогна в издирването на незаконно придобито имущество и свидетелства за други престъпления.

Вътрешната партийна проверка по случая започна през октомври 2021 г. Както по-рано беше съобщено от китайските медии, неговият случай беше свързан с разследване срещу друг заместник-министър на обществената сигурност Сун Лиджун, което беше започнато през 2020 г.

По-късно Сун Лиджун се призна за виновен за приемане на подкупи на обща стойност 646 милиона юана (около 95,74 милиона долара).

Още от Китай:

Китай се опитва да не изостря конфликта в Украйна, но смята, че по-нататъшното му удължаване противоречи на интересите на всяка от страните.

Това съобщи в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк китайският външен министър Ван И, като добави, че ситуацията може да бъде разрешена чрез пряк диалог без предварителни условия, съобщи агенция Синхуа.

„Подкрепяме ЕС и водещите европейски страни да продължат активното посредничество и да положат всички усилия за постигане на мир“, каза Ван И в разговор с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.

Китайският министър отбелязва негативното влияние на конфликта, което става все по-сериозно. Той нарече основен приоритет „подновяване на диалога без предварителни условия“.

Според него на преговорите страните трябва да обсъдят „основателните си опасения и да предложат възможни варианти за разрешаването им“. Тези усилия трябва да доведат до мир“, убеден е той.

Отдръпването на китайската подкрепа за Русия се забеляза още на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд в средата на септември.

След срещата на Путин със Си Дзинпин руският президент за пръв път намекна, че Пекин може да не одобрява нахлуването на Москва в Украйна. Путин каза, че разбира, че Си има „въпроси и опасения“, като също така похвали китайския лидер за неговата „балансирана“ позиция по отношение на войната.

Индийските медии открито критикуват Путин, че е отворил кутията на Пандора с т.нар. частична мобилизация. Мониторингът на БиБиСи отбелязва, че дори в китайските социални мрежи може да се открие критика на решението на Путин.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов: Падат снаряди и бомби като на руска рулетка, ако стане това, свършено е с нас
Next: УЖАС! Мика Стоичкова е в болница след хейта, излял се върху нея след като стана директор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.