Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • УЖАС! Мика Стоичкова е в болница след хейта, излял се върху нея след като стана директор
  • Новини

УЖАС! Мика Стоичкова е в болница след хейта, излял се върху нея след като стана директор

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
mikakakasaostia.jpg

След като стана ясно, че Мика Стоичкова става директор в Професионалната ни футболна лига, това, което се стовари върху щерката на Камата, се оказа по-тежко от очакваното, предава show.blitz.bg.

Наскоро Мика стресна много последователите си в социалните мрежи с кадър, който издава, че има някакви здравословни проблеми. Какво точно се случва с нея и дали има връзка с мощния хейт по неин адрес, скоро ще стане ясно.

Съвпадение или не, но Мика Стоичкова закъса със здравето именно, след като този масов хейт влезе в ход. Постът й в социалните мрежи пък показва, че тя търпеливо чака реда си пред лаборатория в частна болница. Какъв е повода – още не става ясно.

Мика Стоичкова се прибра преди няколко години от Щатите, където живееше доста време. След завръщането си в България тя първо пое бранда на баща си, като отговаряше за маркетинга, след което създаде и собствен бранд водка

Не изпускай тези оферти:

Още интересни новини:

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Сладкото от ябълки от години е класика във всеки български дом. Но днес ви предлагаме да приготвите една невероятна вкусотия – желе от ябълки , което на вкус напомня истински мед !

Кехлибареният му цвят и невероятния аромат ще накарат всеки да опита поне по лъжичка, а опиташ ли веднъж, влюбваш се за цял живот!

Орехите в рецептата може и да се пропуснат, а количеството лимонена киселина да се увеличи до 1/2 ч.л. Ябълковият мед е идеален за палачинки, палачинки, върху препечен хляб с масло, а може да се добави и към сутрешната порция мюсли.

Ябълков мед

Продукти:

Ябълки (предварително приготвени) – 1 кг
Захар – за всеки литър сок 750 гр.
Лимон – 1 бр.

Орехи – 50 гр. (не са задължителни)
Лимонена киселина – 1/3 ч.л.

Приготвяне:

Измийте ябълките, нарежете ги на осминки (премахнете гнилите и меки части), сложете ги в тенджера. Измийте лимона и без да го белите го нарежете на тънки филийки, след което го добавете към нарязаните ябълки.

Залейте с чиста вода, така че за покрие плодовете (ако започнат да плуват, отсипете от водата). Сложете на котлона, оставете сместа да заври и варете, докато ябълките омекнат.

След това прецедете сока и изстискайте ябълките през няколко слоя тензух. Ако е необходимо, прецедете отново. За всеки литър сок сложете 750 г захар, поставете сместа отново на огъня и оставете да ври в продължение на 1 час на силен огън. Готовността ще определите по красивия кехлибарен цвят.

Ако капнете капка от желето върху чинийка, след няколко секунди тя ще се втвърди и няма да се разлива – по това ще определите колко точно да варите желето.

2-3 минути преди края на варенето добавете лимонената киселина и обелените, едро нарязани ядки. Готовото желе насипете в стерилизирани буркани, покрийте се с капаци или хартия и охладете напълно. След това плътно затворете капаците.

Съхранявайте на хладно място.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Осъдиха на смърт китайски министър на правосъдието за корупция
Next: Сашо Диков след 5-часовата операция: Имам 25-сантиметров белег от сърцето до гърлото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.