Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Диков след 5-часовата операция: Имам 25-сантиметров белег от сърцето до гърлото
  • Новини

Сашо Диков след 5-часовата операция: Имам 25-сантиметров белег от сърцето до гърлото

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
sassahiasihasih.jpg

В първите дни след операцията нямах сили буквално за нищо, не съм очаквал толкова тежко възстановяване.“

Това призна пред „Галерия“ Сашо Диков, който преди месец претърпя сърдечна операция. Той имал стентове, но те вече не вършат работа поради което му е направен байпас. Интервенцията е планирана, а не е спешна, уточни Стажанта.

Операцията продължила пет часа. След нея му останал 25-сантиметров белег от сърцето до гърлото.

„Вече ходя на работа. Но наистина физическото възстановяване върви адски бавно. Иначе ментално съм нормално. Далеч съм от физически усилия.

Не изпускай тези оферти:

Трябват месеци, да се възстановя“ сподели легендарният тв водещ, който през юли навърши 70 години. Диков показва силна воля и се върна на екран за радост на почитателите на предаването си по Евроком, в като направи силно интервю с бившия спортен министър Радостин Василев.

Диков има проблеми с кръвното и от доста време е на хапчета, въпреки че е бивш шампион по ски, спортува редовно, не пуши и почти не употребява алкохол.

„Отдавам проблемите на два основни фактора. Стреса в работата и неправилното хранене. Покрай вечните ангажименти човек започва деня на кафета, няма време за обяд, компенсира всичко на вечеря.

Като се „наплюсква“, за съжаление. Човек трябва да живее точно по обратната схема – хубаво хранене сутрин и леко вечер“, сподели още журналистът, който преди няколко месеца се размина с един глас за шефското място в БНТ.

Диков има и фамилна обремененост – висок холестерол, който докарва фатален инфаркт на баща му, когато е едва на 54 години. Лекарите подготвяли Дикова за операцията се чудят как е жив с толкова високи нива.

Цялата история:

Лекари спасиха живота на прочутия журналист Сашо Диков. Емблематичният водещ преди дни е претърпял сърдечна операция по спешност, съобщава „България Днес“.

„Вече съм добре! Възстановявам се. В началото беше доста сложно – правя две-три крачки едва-едва, с всеки един ден се чувствам по-добре и по-добре.“

Това каза журналистът Сашо Диков. „Благодарен съм много за това, че моето разбито сърце най-сетне е добре“, с усмивка сподели Стажанта.

„След петчасова операция и 25-сантиметров белег от сърцето до гърлото, вече мога да се движа и сам да се обслужвам“, казва още Стажанта.

„Операцията на Сашо Диков беше много сложна. При него доста отдавна слагахме стентове, първият преди 10 години. След това се наложи и още да сложим.

И мога да кажа, че г-н Диков е жив благодарение и на нашите усилия толкова години заедно, тъй като сърдечните заболявания поразяват все повече млади хора“, каза проф. Иво Петров, с чиято помощ бе спасен журналистът. Другият доктор, който участвал в операцията, е младият д-р Асен Келчев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: УЖАС! Мика Стоичкова е в болница след хейта, излял се върху нея след като стана директор
Next: Фенове към Сашо Кадиев: Полудувай, пък си върни Таня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.