Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров
  • Новини

Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
grannnicharir.jpg

Единствено със стоппатрони е разполагал убитият в навечерието на празника на МВР граничен полицай Петър Бъчваров. Това разкриват пред „Телеграф“ негови колеги, пожелали анонимност.

„Срещу трафиканти и мигранти сме само със стоппатрони, а и нямаме право да стреляме към чужда територия. Гледаме да си пазим повече живота, не границата“, признаха униформените, които са вбесени на цялото ръководство на МВР заради думите им по калпавата организация по охрана на границата.

„То дори не е охрана, а официално е наблюдение на границата и нямаме право да използваме оръжие. Това, което ви разправят началниците, са пълни глупости, защото ние сме тук и знаем за какво става въпрос“, оплакаха се униформените.

„Раздали са ни тези стари пистолети и се отчита дейност, а когато стане проблем и се стигне до такъв нещастен случай, никой не иска да поеме отговорност“, коментираха още момчетата, пазещи браздата с Турция.
Риск

Не изпускай тези оферти:

„Твърде рисковано е, трафикантите познават перфектно района, тук има десетки черни пътища. Пращат момчета от полицията, които не са подготвени, не познават терена и няма как да са ни полезни. Местните, които сме в Гранична полиция, сме твърде малко за този периметър“, оплака се друг от граничните полицаи, който обясни, че има 17 години служба в системата и все е бил на границата.
Лов

Сержант Петър Бъчваров и колегата му от Министерството на отбраната повече от 30 минути са дебнели нарушителите като на лов. Мигрантите и техният трафикант са се готвили да влязат от Турция в България през една от дупките в оградата, която се намира на метри от 242-ра гранична пирамида.

Това е на около 4 км от центъра на пустото село Голям Дервент, в което само по документи се водят, че живеят 30 души, но реално няма повече от трима.

„Всеки ден се минава оттук, направо денонощно се прескача границата и продължават. Директно си идват с коли и си ги извозват“, призна кметският наместник на Голям Дервент Иван Франсъзов.

„Повечето са млади момчета и деца. От полицаите знам, че са основно от Афганистан и Сирия“, допълни Франсъзов.
Фенер

В нощта на инцидента малко след 20.30 часа мигрантите, водени от техните трафиканти, са тръгнали да влизат през дупката под прикритието на тъмнината. Сержант Бъчваров и колегата му от МО са реагирали моментално.

Граничният полицай е насочил фенер към дупката в оградата. Запалили са и фар от джипа, с който са дебнели в засада. В този момент изненадващо за тях от групата бежанци някой открива стрелба.

„Стреляли са на месо, доколкото разбрах, колегата е улучен в главата, а военният е успял да се прикрие зад джипа. По него има близо 20 изстрела. Целта със сигурност е била да не ги оставят живи“, коментира служител на Гранична полиция от Елхово.

На мястото при огледа са намерени между 12 и 15 гилзи. Тепърва се изяснява с какво оръжие е стреляно. Има съмнение, че е самоделка.

Граничните полицаи разкриха още, че убитият им колета и военният не са имали радиостанция. „Използвали са телефоните си, за да се свържат. Писали са по Вайбър, за да съобщят за нападението“, възмущават се униформените в Елхово.

Местните униформени потвърдиха още, че бежанският натиск е огромен, постоянно намират пробойни в оградата, често има зарязани стълби, с които са я преодолявали, скъсани мрежи, както и множество захвърлени дрехи, обувки и други принадлежности на бежанците.
Според граничните полицаи много е възможно колегата им да е разпознал трафиканта в тъмното и затова да е убит.

„Вероятно е местен, те се познават и да не го издаде“, призна млад служител на реда, който е от 7 години на границата в района. Военният, който е оцелял, се е крил в джипа близо 2 часа и не е имал възможност да излезе.

При всеки опит да премести колата или да слезе от нея е проехтявала стрелба. За инцидента се е разбрало след повече от 2 часа, а около полунощ в Голям Дервент са се изсипали разследващи и полиция.

По думите им цяла нощ са обхождали района. Има съмнения, че извършителят на престъплението е местен трафикант, който наскоро е имал повдигнато обвинение за каналджийство.
Сватба не дочакахме, правим погребение

Цяло Елхово потъна в скръб след новината за трагедията с младия граничен полицай Петър Бъчваров. 32-годишният мъж стягал сватба веднага след Нова година. Събирал пари, за да я направи. Искал да остане да живее в 14-хилядния граничен град, в който отраснал. Това разказаха местните жители.

Хората не могат да повярват, че младият и лъчезарен техен съгражданин вече не е между живите. Повечето местни го познават, тъй като произхожда от уважавано семейство.
Почтен

Баща му е дългогодишен полицай, който преди няколко години се е пенсионирал.

„Беше началник на управлението в Елхово, преди това е служил в Гранични войски. Много честен и почтен човек, възпита така й сина си – да милее и да брани България“, коментира жител на града.

Младият граничен полицай бил много благороден и възпитан, знаел езици, но въпреки това предпочел да остане в града. „Възпитан е добре от баща си, а и от майка си.

Тя беше начална учителка“, обясни друг местен. Неотдавна Петър се задомил. Заживял с приятелката си на семейни начала. Искали да се оженят и да имат деца.
„Недоимъкът го принуди да изчака, но подготвяше сватба“, разкриха още хората.

„Сега какво стана, заради безхаберието на политиците дадохме курбан едно младо момче. Момче, пред което беше бъдещето. Така загиват децата на България, това е жалкото“, просълзи се възрастна колежка на граничния полицай, която идваше на работа в бившето поделение 56 480 на Гранични войски, превърнато днес в регионална структура на Гранична полиция.
Пример

По примера на баща си Димитър преди 8 години младежът влязъл в системата на МВР. Още от самото начало изявил желание да е на границата, която познавал много добре от малък. Много бързо показал своите качества като граничен полицай и бил високо оценен от началниците си.

„Беше заедно с мен в школата. Не мога да повярвам, че вече не е сред нас. Не мога да коментирам нищо повече. Това не трябваше да се случва“, заяви пред „Телеграф“ негов близък приятел, който беше на поста си на границата в района на село Голям Дервент, където часове по-рано от упор през оградата с Турция бе застрелян колегата му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Писмо от момиче, преди да почине от рак: Ако само имах само още един ден от живота
Next: Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.