Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров
  • Новини

Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
grannnicharir.jpg

Единствено със стоппатрони е разполагал убитият в навечерието на празника на МВР граничен полицай Петър Бъчваров. Това разкриват пред „Телеграф“ негови колеги, пожелали анонимност.

„Срещу трафиканти и мигранти сме само със стоппатрони, а и нямаме право да стреляме към чужда територия. Гледаме да си пазим повече живота, не границата“, признаха униформените, които са вбесени на цялото ръководство на МВР заради думите им по калпавата организация по охрана на границата.

„То дори не е охрана, а официално е наблюдение на границата и нямаме право да използваме оръжие. Това, което ви разправят началниците, са пълни глупости, защото ние сме тук и знаем за какво става въпрос“, оплакаха се униформените.

„Раздали са ни тези стари пистолети и се отчита дейност, а когато стане проблем и се стигне до такъв нещастен случай, никой не иска да поеме отговорност“, коментираха още момчетата, пазещи браздата с Турция.
Риск

Не изпускай тези оферти:

„Твърде рисковано е, трафикантите познават перфектно района, тук има десетки черни пътища. Пращат момчета от полицията, които не са подготвени, не познават терена и няма как да са ни полезни. Местните, които сме в Гранична полиция, сме твърде малко за този периметър“, оплака се друг от граничните полицаи, който обясни, че има 17 години служба в системата и все е бил на границата.
Лов

Сержант Петър Бъчваров и колегата му от Министерството на отбраната повече от 30 минути са дебнели нарушителите като на лов. Мигрантите и техният трафикант са се готвили да влязат от Турция в България през една от дупките в оградата, която се намира на метри от 242-ра гранична пирамида.

Това е на около 4 км от центъра на пустото село Голям Дервент, в което само по документи се водят, че живеят 30 души, но реално няма повече от трима.

„Всеки ден се минава оттук, направо денонощно се прескача границата и продължават. Директно си идват с коли и си ги извозват“, призна кметският наместник на Голям Дервент Иван Франсъзов.

„Повечето са млади момчета и деца. От полицаите знам, че са основно от Афганистан и Сирия“, допълни Франсъзов.
Фенер

В нощта на инцидента малко след 20.30 часа мигрантите, водени от техните трафиканти, са тръгнали да влизат през дупката под прикритието на тъмнината. Сержант Бъчваров и колегата му от МО са реагирали моментално.

Граничният полицай е насочил фенер към дупката в оградата. Запалили са и фар от джипа, с който са дебнели в засада. В този момент изненадващо за тях от групата бежанци някой открива стрелба.

„Стреляли са на месо, доколкото разбрах, колегата е улучен в главата, а военният е успял да се прикрие зад джипа. По него има близо 20 изстрела. Целта със сигурност е била да не ги оставят живи“, коментира служител на Гранична полиция от Елхово.

На мястото при огледа са намерени между 12 и 15 гилзи. Тепърва се изяснява с какво оръжие е стреляно. Има съмнение, че е самоделка.

Граничните полицаи разкриха още, че убитият им колета и военният не са имали радиостанция. „Използвали са телефоните си, за да се свържат. Писали са по Вайбър, за да съобщят за нападението“, възмущават се униформените в Елхово.

Местните униформени потвърдиха още, че бежанският натиск е огромен, постоянно намират пробойни в оградата, често има зарязани стълби, с които са я преодолявали, скъсани мрежи, както и множество захвърлени дрехи, обувки и други принадлежности на бежанците.
Според граничните полицаи много е възможно колегата им да е разпознал трафиканта в тъмното и затова да е убит.

„Вероятно е местен, те се познават и да не го издаде“, призна млад служител на реда, който е от 7 години на границата в района. Военният, който е оцелял, се е крил в джипа близо 2 часа и не е имал възможност да излезе.

При всеки опит да премести колата или да слезе от нея е проехтявала стрелба. За инцидента се е разбрало след повече от 2 часа, а около полунощ в Голям Дервент са се изсипали разследващи и полиция.

По думите им цяла нощ са обхождали района. Има съмнения, че извършителят на престъплението е местен трафикант, който наскоро е имал повдигнато обвинение за каналджийство.
Сватба не дочакахме, правим погребение

Цяло Елхово потъна в скръб след новината за трагедията с младия граничен полицай Петър Бъчваров. 32-годишният мъж стягал сватба веднага след Нова година. Събирал пари, за да я направи. Искал да остане да живее в 14-хилядния граничен град, в който отраснал. Това разказаха местните жители.

Хората не могат да повярват, че младият и лъчезарен техен съгражданин вече не е между живите. Повечето местни го познават, тъй като произхожда от уважавано семейство.
Почтен

Баща му е дългогодишен полицай, който преди няколко години се е пенсионирал.

„Беше началник на управлението в Елхово, преди това е служил в Гранични войски. Много честен и почтен човек, възпита така й сина си – да милее и да брани България“, коментира жител на града.

Младият граничен полицай бил много благороден и възпитан, знаел езици, но въпреки това предпочел да остане в града. „Възпитан е добре от баща си, а и от майка си.

Тя беше начална учителка“, обясни друг местен. Неотдавна Петър се задомил. Заживял с приятелката си на семейни начала. Искали да се оженят и да имат деца.
„Недоимъкът го принуди да изчака, но подготвяше сватба“, разкриха още хората.

„Сега какво стана, заради безхаберието на политиците дадохме курбан едно младо момче. Момче, пред което беше бъдещето. Така загиват децата на България, това е жалкото“, просълзи се възрастна колежка на граничния полицай, която идваше на работа в бившето поделение 56 480 на Гранични войски, превърнато днес в регионална структура на Гранична полиция.
Пример

По примера на баща си Димитър преди 8 години младежът влязъл в системата на МВР. Още от самото начало изявил желание да е на границата, която познавал много добре от малък. Много бързо показал своите качества като граничен полицай и бил високо оценен от началниците си.

„Беше заедно с мен в школата. Не мога да повярвам, че вече не е сред нас. Не мога да коментирам нищо повече. Това не трябваше да се случва“, заяви пред „Телеграф“ негов близък приятел, който беше на поста си на границата в района на село Голям Дервент, където часове по-рано от упор през оградата с Турция бе застрелян колегата му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Писмо от момиче, преди да почине от рак: Ако само имах само още един ден от живота
Next: Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.