Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си едно от светилата в лекарската професия, помогнал на хиляди българи
  • Новини

Отиде си едно от светилата в лекарската професия, помогнал на хиляди българи

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
lelerkaskrasriasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Починал е едно от светилата в пловдивската гилдия на лекарите – проф. д-р Захари Захариев. Тъжната новина съобщиха от УМБАЛ „Свети Георги“:

Скърбна вест: Напусна ни проф. д-р Захари Захариев, дмн

Проф. Захариев е специалист невролог с богат опит в диагностиката и лечението на епилепсия, склероза, болестта на Паркинсон и други неврологични заболявания.

Той е дългогодишен ръководител на Катедра по неврология към Медицински университет, град Пловдив (Официална Страница) и началник Клиника по нервни болести към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив.

През 2018 г. е награден от Български лекарски съюз за принос си в развитието на медицината.

Проф. Захариев бе известен не само със своята експертиза, но и със своята любов и грижа към пациентите си. Той винаги се стремеше да помогне на тези, които се нуждаеха от неговата помощ, и беше ценен лекар и колега за много хора.

Погребението ще се състои днес, от 14:00 часа, на централните гробища в Пловдив.

Поклон пред светлата му памет!

 

Още скръбни вести:

 

Отиде си един прекрасен и достоен човек, невероятен лекар и родител. Почивай в мир, скъпа майко!

Това написа във фейсбук доц. Олиана Бойкинова, началник на Инфекциозна клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ по повод кончината на нейната майка – известният пловдивски акушер-гинеколог доктор Евгения Бойкинова.

Големият специалист, отдал живота си на лекарското призвание, си отиде от този свят на 89 години след боледуване.

Изключителен професионалист, помогнала на хиляди жени да се справят с болести, да заченат и да родят здрави деца.

Поклонението е на Велика събота от 11 часа в храма на Централните гробища в Пловдив.

Пациентки и близки споделят:

„Най-всеотдайният човек, който познавам, към професията и семейството… Много светлина и мир на душата и Сърдечни съболезнования!“

„Светица, със своята всеотдайност, професионализъм и златни ръце дала път на десетки хиляди живота и ощастливила десетки хиляди семейства. Почивай в мир! Обичам те, лельо Жени, ще те носим в сърцата си!“

Изказваме дълбоки съболезнования на семейството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спешно е: Анита Мейзер има нужда от животоспасяваща операция
Next: Ядох тиква всеки ден в продължение на 21 дни. Споделям резултатите от моя експеримент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.