Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешно е: Анита Мейзер има нужда от животоспасяваща операция
  • Новини

Спешно е: Анита Мейзер има нужда от животоспасяваща операция

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
anatiasitasktasdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Състоянието на Анита Мейзер е сериозно.

Преди няколко дни тя пусна снимки от болница в САЩ и написа „Време е. Кръг 1“, но не съобщи каква е причината за състоянието й.

Сега стана ясно, че тя се нуждае от спешна операция заради спукване на силикона й, но сумата е непосилна за нея.

Ето какво пише тя:

„На Великден стават чудеса. Моля се на Господ да отнесе моята молба за помощ към онези от вас, които чисто човешки ще се поставите на мое място и положение

Това съобщение е за онези приятели , познати, фенове и последователи на които им пука за мен и моето изключително сериозно здравословно състояние в момента ,вследствие най вече на прословутия ми силикон ! На първо четене, лекарите свързват моето цялостно неразположение имено с това и ми казаха експресно да ги подменя с нови или ако реша да ги намаля …

Намирам се в много деликатна ситуация и не исках да я споделям публично, но нямам никакъв друг избор. Всеки ден може да се окаже фатален и последен за мен…

След всевъзможни прегледи за притеснителното ми здравословно състояние се оказа, че на всичкото отгоре и десния ми имплант е спукан и трови организма ми от неизвестно точно от кога време и вече положението е много сериозно, дори живота ми е застрашен и това ми го казаха лекарите!

Чувствам се много зле не само физически, но и психически съм в положение в което осъзнавам , че не мога да се справя финансово с тази ситуация сама. Имам застраховка която не покрива подобна интервенция , немога по никакъв начин да взема какъвто и да е кредит .. и трябва да се плати в кеш, money order и може би с карта напред, но не приемат чекове !!

 

Няма изплащане , няма друга опция в моя случай!!!! – казвам го защото всичко вече съм направила и проверила .Затова се обръщам с надежда да получа помощ от онези от вас приятели,които искрено и от сърце ми съчувствате .

Приятели, Имам спешна нужда от вашата финансова помощ , казвам го открито защото сега ми се налага за голямо съжаление

Знам, че е трудно да си представите , че нямам налични средства, но истината е че дори не мога да депозирам $2000 с която да запазя час за операция, а разликата от $12800 трябва да се плати веднага след като ми се даде ден и час. Общата сума от която имам спешна нужда е $14.800″

Незнам и как ще се справя с всички други разходи докато се възстановя, защото няма да мога да правя нищо в Instagram ,Facebook или да работя където и да е!

Господ знае и кой ще се грижи за мен поне първите дни докато съм на легло.

Не е тайна за никой , че живея сама с моето кученце Тита.

Много съм притеснена от положението в което се намирам и реших да потърся вашата подкрепа.Нямам никакво време за чакане , но го правя защото нямам друг избор за момента и може да си отида от този свят неразбрана от хора ,които незнаят какъв риск е да се стои със спукан силикон който токсикира всички органи от неизвестно време ,плюс мозъка и костите. Имам други здравословни последствия за които ще се погрижа веднага след като се възстановя от операцията ,защото ако реша да махна само силикона и ги намаля до толкова колкото са моите , цената е $ 18.900 , а третата опция е над $35000 …

Прилагам всякакви документи на снимки. Ако решите да ми помогнете и искате още информация, ще ви я дам цялата от всевъзможни прегледи на лични , защото са много страници и няколко диска със скенери, 3D мамограм, ултрасаунд и т.н

На 11/03/2023 бях в спешен кабинет , но нищо не казах публично ,защото пак си ударих главата , беше ми много лошо, всичко пак ме болеше и ми правиха скенер. Много ми прилоша и спрях да си почина на един частен паркинг и разтревожени менажерите са се обадили на полиция, а те от своя страна докараха линейка и ме натикаха насила в нея,но това е друга история с продължение …

На 4/4/23 бях пак в спешен кабинет във Флорида,с неописуеми болки в гърдите, гърба , световъртеж, болки в корема, бъбреци и още и още където слава на Бог установиха че имам – ruptured silicone, макар че са го описали – сейлин !

Токсикацията от силикона уврежда и мозъка и явно от това все съм дисбалансирана. Уж съм щяла да се оправя като махна спукания . Искрено вярвам в това.

Всеки долар е в плюс и ако събера цялата сума веднага ще ме оперират , ако не Господ да ми е на помощ Всеки ден е фатален от тук нататък за мен .

Моля от цялата си душа за вашето съдействие по най бързия начин ,ако искате да ми спасите живота. Колкото и да се срамувам да споделя състоянието в което попаднах, разбрах че нямам никакво друго решение . Моля медиите за първи път за помощ, а не да използват случилото се с мен за поредна сензация и подигравка

Искрено се надявам да разбирате сложността на моята ситуация. Срамувам се да призная , че всъщност вярвате или не докато пътувах из Флорида спях при приятели или в колата и получавах ваучери за храна итн от разни заведения и бизнеси с които правих бартер срещу реклама в Instagram,а те ме храниха и поиха както се казва безплатно. Ще говоря за това подробно някой ден ако оживея …

Живот който не всеки ще разбере и може да го живее, но е една различна човешка съдба ,избор или наложителен начин на живот…Моята психика е силна, но в това положение тя неможе да ми помогне ,защото става въпрос за пари които психиката ми неможе да “произведе”

Идва Великден , стават чудеса

Вярвам, че Господ чете написаното и ще казаното от мен ще се види, чуе и отреагира от онези от вас, които искате и вярвате в моето реално здравословно и финансово положение. Вярвам, че Господ ще направи своето чудо чрез вас и че има хора ,които могат и сърдечно по най бързия начин ще ми помогнат да преодолея този кошмар на време

Всеки ден може да е фатален.Опитвам се да се боря с отровата и токсикацията в организма и мозъка с активен въглен,незнам кво друго да правя докато събера необходимата сума ,но всичко ми гори отвътре като огън, а болката е вече неописуема. Лекарите които установиха това във Флорида ми казаха ,че е живото опасно състояние пред приятелката ми която ме заведе там и ми казаха да побързам до дни да махна имплантите . Е.. как да стане

Всички останали прегледи по повод това ги довърших тук и се потвърди казаното от Спешна болница във Флорида . Безкрайно съм им благодарна, защото ходя постояно на прегледи в Лас Вегас за този силикон и добре че те установиха това, иначе щях да си отида без никой да знае от какво!

Приятели, Няма как да запазя час за операция без да имам цялата сума, няма дори смисъл и не намирам друг начин. Стоейки и плачейки в къщи няма да се справя с тази ситуация. Аз съм много здрав човек по принцип и се оказа , че най вероятно всички проблеми ,които имам в последно време са от токсикацията ,която ме трови и разяжда всичко отвътре. Моля за разбиране и вашата спешна помощ . От срам да потърся помощ …в истинския смисъл на думата ще умра …

Моля ви за вашата неотложна финансова помощ

Ако ви е по лесно използвайте ако предпочитате REVOLUT app за България и Европа, защото получих току що запитване на лични .

Предварително ви благодаря

С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ви .

Бъдете Благословени“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва с душата след смъртта? Важните 9 дни
Next: Отиде си едно от светилата в лекарската професия, помогнал на хиляди българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.