Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има
  • Новини

Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
vsdfvdsfkbfgnkghknhg.png

Козунакът, който ще ви представим днес, с право може да носи титлата „най-лесен“
– за него не ви трябва потене над тестото и мускули на културист, за да го удряте,
натискате и дърпате по 100 пъти. Всичко става много просто и се бърка с най-обикновена
лъжица.

Ето го най-вкусният и
лесен бъркан козунак :

За тестото:

500 гр. брашно

300 мл прясно мляко

100 гр. масло

100 гр.захар

7 гр.суха мая или 20 гр.прясна

3 жълтъка

1 ванилия

1/2 чаена лъжичка сол

настъргана лимонова кора

За плънката:

200 гр.натрошени ядки (орехи, лешници, бадеми)

20 гр.какао

80 гр.пудра захар

100 гр.захаросани плодове, сушени плодове

Приготвяне:

Може да приготвите тестото от сутринта, а на другия ден направо да оформите и
печете.

Разтопете маслото и оставете да се охлади. За плънката смесете орехите, какаото
и пудрата захар в купа. Нарежете сушените или захаросани плодове.

Разтворете маята в хладкото мляко, добавете захарта и ванилията, разбъркайте. След това добавете леко разбитите жълтъци,
разбъркайте добре, добавете разтопеното масло, разбъркайте, добавете брашното,
солта и настърганата лимонова кора. Разбъркайте много добре с лъжица. Ще получите
рядко тесто. Покрийте добре съда с прозрачно фолио или затворете с капак. Поставете
в хладилника до сутринта. Тестото може да стои в хладилника и 24 часа.

 

На другия ден извадете тестото от хладилника и го оставете да се затопли и отпусне
на стайна температура. Изсипете го върху набрашнен плот и разделете на две части.

 

Плънката също разделете на 2. Разточете всяка половинка тесто на
правоъгълник, не много тънко. Поръсете всяка кора с натрошени ядки, отгоре – нарязани
сушени плодове, навийте на руло и след това внимателно прехвърлете двете получени рула едно през друго
(усучете ги). Прехвърлете козунака в намазнена и покрита с хартия за печене тава, покрийте и оставете да втасва поне 2 часа.

Намажете с разбит жълтък, поръсете отгоре с ванилия и сложете да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса за 10 минути, след това намалете
на 180 градуса и печете още 15 минути, отново понижете температурата до 170 градуса
и допечете козунака за 20-25 минути. Ако се зачервява много бързо, покрийте с
алуминиево фолио.

Забележка – Въпреки че тестото е много меко при приговянето, щом втаса, е удобно
за работа. Вместо с жълтък, може да намажете повърхността с разбит белтък и да
поръсите с едра захар – така няма да прегори толкова бързо коричката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева с разказ от Турция: Представяте ли си какво изпитахме ние българите? Не можех да повярвам
Next: Урок по история: Кой български цар води първата икономическа война в Европа?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.