Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има
  • Новини

Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
vsdfvdsfkbfgnkghknhg.png

Козунакът, който ще ви представим днес, с право може да носи титлата „най-лесен“
– за него не ви трябва потене над тестото и мускули на културист, за да го удряте,
натискате и дърпате по 100 пъти. Всичко става много просто и се бърка с най-обикновена
лъжица.

Ето го най-вкусният и
лесен бъркан козунак :

За тестото:

500 гр. брашно

300 мл прясно мляко

100 гр. масло

100 гр.захар

7 гр.суха мая или 20 гр.прясна

3 жълтъка

1 ванилия

1/2 чаена лъжичка сол

настъргана лимонова кора

За плънката:

200 гр.натрошени ядки (орехи, лешници, бадеми)

20 гр.какао

80 гр.пудра захар

100 гр.захаросани плодове, сушени плодове

Приготвяне:

Може да приготвите тестото от сутринта, а на другия ден направо да оформите и
печете.

Разтопете маслото и оставете да се охлади. За плънката смесете орехите, какаото
и пудрата захар в купа. Нарежете сушените или захаросани плодове.

Разтворете маята в хладкото мляко, добавете захарта и ванилията, разбъркайте. След това добавете леко разбитите жълтъци,
разбъркайте добре, добавете разтопеното масло, разбъркайте, добавете брашното,
солта и настърганата лимонова кора. Разбъркайте много добре с лъжица. Ще получите
рядко тесто. Покрийте добре съда с прозрачно фолио или затворете с капак. Поставете
в хладилника до сутринта. Тестото може да стои в хладилника и 24 часа.

 

На другия ден извадете тестото от хладилника и го оставете да се затопли и отпусне
на стайна температура. Изсипете го върху набрашнен плот и разделете на две части.

 

Плънката също разделете на 2. Разточете всяка половинка тесто на
правоъгълник, не много тънко. Поръсете всяка кора с натрошени ядки, отгоре – нарязани
сушени плодове, навийте на руло и след това внимателно прехвърлете двете получени рула едно през друго
(усучете ги). Прехвърлете козунака в намазнена и покрита с хартия за печене тава, покрийте и оставете да втасва поне 2 часа.

Намажете с разбит жълтък, поръсете отгоре с ванилия и сложете да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса за 10 минути, след това намалете
на 180 градуса и печете още 15 минути, отново понижете температурата до 170 градуса
и допечете козунака за 20-25 минути. Ако се зачервява много бързо, покрийте с
алуминиево фолио.

Забележка – Въпреки че тестото е много меко при приговянето, щом втаса, е удобно
за работа. Вместо с жълтък, може да намажете повърхността с разбит белтък и да
поръсите с едра захар – така няма да прегори толкова бързо коричката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева с разказ от Турция: Представяте ли си какво изпитахме ние българите? Не можех да повярвам
Next: Урок по история: Кой български цар води първата икономическа война в Европа?

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.