Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отчаяна майка пусна видео как 9-годишния ѝ син мечтае да се самоубие, заради тормоз в училище
  • Новини

Отчаяна майка пусна видео как 9-годишния ѝ син мечтае да се самоубие, заради тормоз в училище

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
toocahkarotm.jpg

Отчаяна майка сподели трогателно видео на деветгодишния си син, който моли за въже, за да се самоубие, след като е бил тормозен в училище заради това, че е джудже, пише Daily Mail.

Ярака Бейлс от Бризбейн заснела сина си Куадън да плаче в колата, след като го взела от училище в сряда и сподели видеото във Фейсбук. Ученикът, който има най-често срещания “джуджешки вид”, наречен ахондроплазия, казва на майка си: „Дай ми въже, искам да се самоубия“.

В смущаващото видео, което е гледано повече от три милиона пъти, детето също споделя: „Просто искам да се намушкам в сърцето… Искам някой да ме убие“.

Откакто сподели видеоклипа, Бейлс е залята с любезни съобщения за подкрепа от приятели и непознати.

Екипът на Indigenous All Stars NRL беше последният, който се свърза със семейството, като покани Куадън на терена в събота. Деветгодишният малчуган бе сниман и със звездата от NRL Latrell Mitchell, който надяна фланелка на South Sydney Rabbitohs, след като подписа с клуба за сезон 2020.

Майката сподели, че обикновено се опитва да запази неприятните моменти за себе си, но смята, че сега не е имала друг избор, освен да публикува кадрите публично. “Опитваме се да бъдем максимално силни и да търпим… но това е начинът, по който тормозът влияе на едно деветгодишно дете”, казва тя във видеото.

“Така че възпитавайте децата си, семействата си, приятелите си… за да не се чудите защо децата се самоубиват. Това е въздействието на тормоза върху деветгодишно дете, което просто иска да ходи на училище, да получи образование и да се забавлява, но всеки един нещо подобно се случва”, написа Ярака Бейлс.

Тя не се впусна в повече подробности за поредния неприятен случай в училището на детето ѝ.

Ахондроплазията е нарушение на растежа на костите. Характеризира се с ограничен обхват на движение в лактите, голям размер на главата (макроцефалия), малки пръсти и нормална интелигентност.

Заболяването може да причини здравословни усложнения като прекъсване на дишането (апнея), затлъстяване, повтарящи се ушни инфекции и други. То не касае продължителността на живота.

Вече много австралийци и спортни звезди изпратиха съобщения за подкрепа на деветгодишно момче.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог обяви с какъв нежен ход Нинова ще направи нов кабинет, а крахът на ПП иде
Next: Тя сложи камера в гаража и с ужас установи какви ги върши там мъжът ѝ всяка вечер

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.