Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отчаяна майка пусна видео как 9-годишния ѝ син мечтае да се самоубие, заради тормоз в училище
  • Новини

Отчаяна майка пусна видео как 9-годишния ѝ син мечтае да се самоубие, заради тормоз в училище

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
toocahkarotm.jpg

Отчаяна майка сподели трогателно видео на деветгодишния си син, който моли за въже, за да се самоубие, след като е бил тормозен в училище заради това, че е джудже, пише Daily Mail.

Ярака Бейлс от Бризбейн заснела сина си Куадън да плаче в колата, след като го взела от училище в сряда и сподели видеото във Фейсбук. Ученикът, който има най-често срещания “джуджешки вид”, наречен ахондроплазия, казва на майка си: „Дай ми въже, искам да се самоубия“.

В смущаващото видео, което е гледано повече от три милиона пъти, детето също споделя: „Просто искам да се намушкам в сърцето… Искам някой да ме убие“.

Откакто сподели видеоклипа, Бейлс е залята с любезни съобщения за подкрепа от приятели и непознати.

Екипът на Indigenous All Stars NRL беше последният, който се свърза със семейството, като покани Куадън на терена в събота. Деветгодишният малчуган бе сниман и със звездата от NRL Latrell Mitchell, който надяна фланелка на South Sydney Rabbitohs, след като подписа с клуба за сезон 2020.

Майката сподели, че обикновено се опитва да запази неприятните моменти за себе си, но смята, че сега не е имала друг избор, освен да публикува кадрите публично. “Опитваме се да бъдем максимално силни и да търпим… но това е начинът, по който тормозът влияе на едно деветгодишно дете”, казва тя във видеото.

“Така че възпитавайте децата си, семействата си, приятелите си… за да не се чудите защо децата се самоубиват. Това е въздействието на тормоза върху деветгодишно дете, което просто иска да ходи на училище, да получи образование и да се забавлява, но всеки един нещо подобно се случва”, написа Ярака Бейлс.

Тя не се впусна в повече подробности за поредния неприятен случай в училището на детето ѝ.

Ахондроплазията е нарушение на растежа на костите. Характеризира се с ограничен обхват на движение в лактите, голям размер на главата (макроцефалия), малки пръсти и нормална интелигентност.

Заболяването може да причини здравословни усложнения като прекъсване на дишането (апнея), затлъстяване, повтарящи се ушни инфекции и други. То не касае продължителността на живота.

Вече много австралийци и спортни звезди изпратиха съобщения за подкрепа на деветгодишно момче.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог обяви с какъв нежен ход Нинова ще направи нов кабинет, а крахът на ПП иде
Next: Тя сложи камера в гаража и с ужас установи какви ги върши там мъжът ѝ всяка вечер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.